Фридрих Незнански: Нощни вълци

Край…

— Уф — изпухтя той, без да отваря очи. — Бива си те, малката. Направо фантастично!

Юля се втренчи в него със зелените си очи и каза с хрипкав глас:

— Ти ме вдъхновяваш. Ти си толкова сексуален, Портнов…

— И главното — богат. — Той най-после отвори очи и я погледна. — Какво ти харесва повече: да спиш с мен или да получаваш от мен подаръци?

Юля предпазливо прокара показалеца си по корема му.

— Подаръците — тихо каза тя. И като се усмихна загадъчно, добави: — А после — да се чукаме, да се чукаме, да се чукаме! Това е кеф.

Портнов се облегна на възглавницата, като я смачка под себе си.

— Да — каза той, като гледаше внимателно в очите на момичето. — Точно такава си.

— Ти също — хрипкаво отвърна тя, без да сваля поглед от него. — Ще вземем ли душ?

Феликс кимна.

— Ще вземем. Само че не заедно.

В апартамента имаше две бани, две вани с джакузи, четири стаи и два телефона. Този комфорт се подготвяше специално за Портнов. Хотелът не беше, разбира се, кой знае колко луксозен, но Феликс винаги го чакаше такъв апартамент, какъвто не можеше и да видиш другаде в Москва. И панорамата през прозореца бе, разбира се, различна от другите.

След секса Феликс известно време не можеше да докосне жена, изживяваше нещо подобно на отвращение. Юля не правеше изключение. Затова предпочиташе да вземе сам душ.

За времето, докато беше в банята, нищо не се промени: Юля лежеше в същата поза, както я остави.

Докато си подсушаваше главата с хавлиената кърпа, той попита:

— Няма ли да влизаш в банята?

Тя го погледна все така загадъчно и отговори хрипкаво:

— Не. Искам да съхраня миризмата ти.

Портов усети как желанието пак го завладява. Повика я с пръст и Юля веднага разбра какво се иска от нея.

Тя изпълзя от леглото и на колене стигна до стоящия насред стаята Портнов. Вече разтваряше полите на халата му, когато на вратата се почука.

Портнов я отстрани не без досада.

— Марш под душа! — заповяда й той и тя неохотно се изправи и изчезна в банята.

— Кой е? — извика Портнов.

— Аз съм, шефе — чу се иззад вратата познат глас.

Портнов пусна посетителя в стаята.

— Е? — попита той влезлия слабоват мъж в светъл костюм.

— Всичко е наред — отвърна оня. — Малкият си свърши работата.

Портнов удовлетворено кимна.

— Много добре. Предай му, че се гордея с него.

— Ще бъде направено, Феликс Михайлович.

Портнов малко възбудено потри ръце.

— Алекс — каза той на госта си, — до днес не съм имал основания да бъда недоволен от теб.

— А какво е станало днес? — спокойно го попита Алекс.

— Юля ми разказа за предложението, което си й направил.

— Ама че курва! — изтърва се Алекс.

Портнов повдигна панталона си.

— Виж ти? — подсмихна се той. — Ти май вече не се съобразяваш с мен.

Лицето на Алекс почервеня.

— Сигурен съм, че тая твар не ви е разказала нещата както бяха.

— Интересно — отбеляза Портнов. — А как бяха?

Алекс се разгорещи:

— Феликс Михайлович, вие прекрасно знаете колко ви уважавам. Знаете, че съм готов живота си да дам за вас. Не бива да се доверявате на това момиче повече, отколкото на вашия проверен помощник и приятел.

— Та какво стана, а? — спокойно повтори своя въпрос Портнов.

Алекс шумно издиша.

— Помолих я да ви пази — без да гледа боса си, отвърна той. — Казах й, че трябва да помисли за здравето ви.

Портнов се разсмя.

— Ти да не си ми личен лекар? — Очите му си оставаха сериозни и пронизващи. — Откъде можеш да знаеш кое вреди на здравето ми и кое не?

— Феликс Михайлович…

— Мълчи, Алекс — все така спокойно го прекъсна Портнов. — По-добре ме изслушай. Юля ми съобщи, че си й хвърлил око. Трябва да те предупредя, че шегите с мен обикновено зле свършват. Впрочем ти и сам го знаеш. Нима не е така?

— Така е, Феликс Михайлович.

Алекс реши, че е по-добре да не спори. Очите на Портнов бавно се наливаха с ярост и той го виждаше, а и знаеше прекрасно как може да свърши това.

За него — с нищо хубаво.

— Много добре, че разбираш — продължи Портнов. — А сега бъди добър, намери Макс и елате двамата при мен. Ще смятаме инцидента за изчерпан.

Алекс кимна и излезе от апартамента.

В стаята веднага се появи Юля.

— Ти какво — недоволно произнесе Портнов, — май не се изкъпа?

Юля го погледна с широко отворени, предани очи.

— Феликс! — възкликна тя. — Ти дори не си представяш що за мъж си! Аз съм готова да умра за теб.

— Всички сте готови да умрете за мен — промърмори Портнов. — А ако ви извадят пищов и ви го опрат на челото — ще заквичите като свини. Свини сте и толкова…