Фридрих Незнански - Късните новини

— А сега кой ще стане началник на криминалната милиция?

— Боя се, че аз — призна Трофимов. — Засега съм изпълняващ длъжността. Много ми трябваше да си пъхам този таралеж в гащите… Да не сгафих нещо?

— С какви случаи се е занимавал напоследък Малахов?

— А вие познавахте ли се с него? — присви очи Трофимов.

— Донякъде — излъга Турецки, без да знае защо.

— Е, тогава сте наясно, че той никога не се задоволяваше с малко. Ето ви справка по тоя повод, специално я взех със себе си. — И подаде на Турецки една папка. — Случаят с голямата пратка наркотици от Таджикистан… Случаят с отвлечения заместник на президентския пълномощник… Пожарът в хотелския комплекс… Изчезването на тринайсет филма от програмата на кинофестивала…

— От кинофестивала ли? — учуди се Турецки. — Че толкова ли е важно?

— Ами разбира се. От всички изкуства най-важно за нас е киното. Това е политика. А филмите все още не са намерени. Стана голям скандал.

Минаха покрай зимния театър, ограден с безкрайна редица от рекламни табла. „Кавказки пленник“, „Ревизор“, „Нежност“… Отпред бяха паркирани много коли, предимно чуждестранни марки, суетяха се десетки хора. Твърде странно, ала буквално всички физиономии изглеждаха познати. Свиреше музика.

„Жега — помисли си Турецки, — всичко е от жегата.“

— Днес е откриването — поясни Трофимов, — „Кинотавър“, международният фестивал, нима не сте чували? Разните му там Янковски, всякакви там рудинщайновци.

— И какво, имаше ли нещо хубаво сред тия тринайсет филма? — насмешливо се поинтересува Турецки.

— Гласувай! Или ще загубиш! — неочаквано проговори насън Грязнов.

— Знам какво е да работиш в Москва — заяви Трофимов. — Струва ти се, че всеки срещнат е престъпник. Но сега, повярвайте, и тук при нас започва да се шири такова настроение. Но невинаги си струва човек да се задълбава.

Турецки кимна с искрено съгласие. После попита:

— А как стои въпросът с гората?

— Тоест?

— В която е ловувал Малахов. Претърсихте ли я? Твърде вероятно е там да се открие нещо. Нима не е ясно, че трябва да се проследи пътят на Малахов до шосето?

— Та това е огромно пространство. Трябва да изпратиш цял полк, за да откриеш някаква следа! Да не говорим, че същия ден имаше силен дъжд и едва ли нещо е запазено.

Турецки сви рамене:

— Дъждът си е дъжд. Ще се наложи значи да изпратим полк.

Трофимов доволно потри ръце:

— Това, което тук винаги ни е липсвало, е московският размах.

— Е, не разчитайте на кой знае какви мащаби, но в известни граници гората все пак ще трябва да се прерови.

— С вашия колега добре ще я преровим — отново се подсмихна Трофимов и кимна в посока към Грязнов.

— Не се безпокойте. Той тепърва ще има възможност да се прояви.

Джипът отдавна вече бе излязъл от града. През целия път морето се падаше отдясно. Сякаш цивилизацията беше останала далеч назад. Диви каменисти плажове, прозрачно чиста вода. Но след петнайсетина минути се показа първият вълнолом. Плажовете сега бяха малки — на всеки четиридесет метра бяха разделени от двуетажни бетонни мостове. Слънчеви чадъри, съблекални, душове, спасителни кулички и лодки под наем. Беше голяма жега. Сгорещени курортисти лениво нагазваха в морето и задълго оставаха във водата.

— Между Сочи и Адлер има едно място, наречено Бургас — обади се Трофимов.

— Това не е ли българска дума?

— Ъхъ, едно време българи ни застрояваха крайбрежието. Мнозина дори останаха да живеят тук… Та на тамошното гробище Малахови имат семеен гроб. След минута-две ще пристигнем.

Грязнов се събуди. На няколко крачки от себе си видя ковчег с покойник. Турецки и Трофимов вече бяха слезли от колата.

Турецки гледаше сивкавото лице на мъжа, който, може би предчувствайки гибелта си, още преди две седмици бе помолил да му изпратят следовател, някой московски „ас“. Широки скули, сплескан нос, едра брада, плътно прилепнали уши — лице на боксьор, готов всеки миг за схватка.

„Но вече е късно — помисли си Турецки. — За жалост, братко, всичко вече свърши за тебе.“

Учудващо бе, че погребваха Малахов като обикновен цивилен гражданин.

Недалече, на шосето, бяха паркирани петнайсетина коли, макар че на погребението нямаше чак толкова много хора. Местната власт бе представена от заместник-кмета. Началникът на градското управление на МВР, полковник Самсонов, пожела успех на Турецки и Грязнов и си тръгна, преди да е завършила церемонията. Многобройното семейство на Малахов — съпруга, четири деца, двама братя, сестра и леля — е наобиколено от колеги и подчинени на убития началник на криминалната милиция. Трофимов шепнешком казваше на Турецки и Грязнов името на всекиго от тях. Присъстваха още неколцина млади мъже, за които трудно можеше да се каже нещо. Трофимов не ги познаваше.