Фридрих Незнански - Късните новини

Започна се с това, че новият главен прокурор, назначен в края на миналата година, бързо се ориентира в мръсните машинации на своя предшественик и придума Константин Дмитриевич Меркулов да се върне в Руската прокуратура на предишната си длъжност — заместник по следствието, а бившия „ас“ в службата — Турецки, вече с помощта на Костя — обратно в стария си кабинет с широк перваз на прозореца и огромен, стоящ на пода часовник, спрял още при падането на Бастилията.

По-късно, предвид острия недостиг на добри професионалисти, след личната молба на главния прокурор, също така „младият“ министър на вътрешните работи „придума“ на свой ред шефа на частната охранително-детективска агенция „Слава“ Грязнов временно да прехвърли ръководството на своя заместник, а той самият да се върне поне за известно време в МВР и да се включи в оперативно-следствената група на Турецки. Грязнов нямаше нищо против да поработи със стария си приятел, но виж, самолетът…

— Ако още веднъж кажеш нещо за прекрасния и удивителен живот… — процеди през зъби Грязнов.

„Добре, че сме заедно — помисли си Турецки, — винаги така си лазим по нервите, че мозъците ни стават като бръсначи.“ И ехидно се осведоми:

— Слава, ти скачал ли си някога с парашут?

— Я ме остави на мира. — Очевидно Грязнов се стягаше да не повърне.

— Когато аз скачах за първи път, парашутът се разтваряше автоматично от опъването на въжето…

— Ох, млъкни, за бога.

— Та значи, когато скачах за първи път, бях забравил да изключа резервния парашут, а той също се отвори автоматично и представяш ли си, приземих се с два купола над главата. Така че летях към земята чудовищно дълго време.

— Слушай, защо, по дяволите, така си се раздрънкал, а? Намери ми по-добре някакво приспивателно — каза Грязнов, отправил завистлив поглед към безгрижно спящия в съседната редица русоляв младеж в скъп костюм с ярка вратовръзка на едри цветя. Дългите му крака се бяха проточили чак под предната седалка. Грязнов не беше спал две денонощия, тъй като бе затрупан с много работа.

— Не те съветвам да спиш, братле — искрено му каза Турецки. — В сънищата сега се прожектират големи страхотии. В тях човек става на пихтия. Впрочем знаеш ли, че има един такъв филм на Хичкок — „Световъртеж“? Горещо ти го препоръчвам, и то изключително с терапевтична цел. Между другото филмът е криминале. Там един детектив пада от покрив, след което вече не може да се качва по-високо от втория етаж. Как мислиш, какво го е излекувало?

— Предполага се, че е някоя баячка — намръщено отговори Грязнов.

— Точно така. Но се намират и други народни средства.

— Какво съпричастие! — изпръхтя Грязнов. — Я по-добре ми разкажи какво знаеш за Малахов.

— Е, това няма да ни отнеме много време. За Малахов дори не бях чувал до момента, когато го санираха. Сега вече знам, че два дни преди да загине, се е свързал с главния прокурор и е помолил да му изпратят някой следовател. Впрочем той по-скоро е по твоята част, нали, Славутич?

„Славутич“ тъжно погледна пропърхалата покрай него миловидна стюардеса. Бенката над горната устна ни най-малко не я загрозяваше.

— „Санираха“? Що за терминология е това?

— Да санираш, значи да очистиш. Това е термин на колегите от Федералната служба за сигурност.

— Ох, как ги обичам аз тия научни думички! „Санираха“ — произнесе Грязнов с отвращение. — Гръмнали го човека, но не били го гръмнали, представете си, а го били санирали… Откровено казано — продължи Грязнов, като се държеше с едната ръка за гърлото, а с другата за стомаха, — навремето и аз познавах един Малахов, негов съименник. Имаше в Москва един доста известен хокеист, защитник, сега играе в Националната хокейна лига. Мина през нас като свидетел по някакво дребно дело. А за твоя успях само да прегледам някои отделни книжа. Та казваш значи, че го гръмнали по време на лов?

— Тъмна работа е ловът — измърмори Турецки.

— Ама разбира се — пряко сили го иронизира Грязнов. — Малахов е паднал върху пушката и случайно е закачил спусъка. Станал е, препънал се е и пак е паднал. И така девет пъти. А другите са го гледали със скръстени ръце.

— Имало ли е други? — попита Турецки. — Нима знаеш нещо?

Грязнов сви рамене. И хукна към тоалетната.

А Турецки извади от джоба на предната седалка рекламната брошура „Аерошоп“ и с удоволствие се зачете. Откри нещо интересно и оживено помаха на стюардесата с бенката, като бодна пръст в брошурата: