Осъзнах как съм се подвел, че Стивънсън се е опълчил срещу незаконното подслушване от идеологически съображения; всъщност той никога не бе коментирал въпроса. Речта му в колежа — където навярно се е срещнал със Сюзън — беше класическа реторика за върховенството на закона.
— С Албъртс просто бяха скроили план да надничат над рамото ми, докато охранявам Кеслерови.
Спогледахме се с Арън. Уестърфийлд очевидно не знаеше за простъпката ми преди няколко години, когато включих нелегално Лавинг в списъците за подслушване. Сигурно и Стивънсън нямаше представа. Случаят можеше да изскочи наяве. Или не. Бъдещето щеше да покаже.
— Хрумна ми, че Стивънсън се слави като почитател на по-млади жени. И редовно чете лекции в колежи. От Охайо е, недалеч от Чарлстън, Западна Вирджиния. Подходящ сборен пункт за среща с Лавинг. Помолих Клер да провери телефоните и пътническите документи, да потърси дали в миналото не е плащал на жени да се откажат от съдебно преследване. — Свих рамене. — Беше хипотеза, не бях сто процента сигурен, затова организирах ужилването с «Глобал Софтуер», за да видя дали Албъртс ще се хване на въдицата и ще се опита да натопи Питър Ю.
— Да, видях сигнала за компанията — кисело вметна Уестърфийлд, мислейки навярно как за пореден път съм подвел и него, макар в случая да не му бях подхвърлил кокал за отвличане на вниманието.
— Убеден съм, че Албъртс ще проговори.
Затворническа дилема…
— Но да похитиш момиче с намерение да го измъчваш… и да използваш наемници от сферата на сигурността… Мащабна операция, екстремна. Защо? И защо срокът беше до понеделник? Защо информацията им трябваше до снощи?
Очевидно беше. Обясних:
— Първо, естествено, Стивънсън не е искал да отиде зад решетките и се е опитал да смълчи всички свидетели, които могат да го свържат със смъртта на Сюзън. Но са замесени и други лица.
Уестърфийлд наостри уши. Конспиративните теории въздействат безотказно.
— Какво имаш предвид? — попита.
— Кандидатът за Върховния съд, например. Гласуването в сената е утре. Аманда щеше да пише за Сюзън цяла седмица, да търси причините за самоубийството.
Затова бяха наредили на Лавинг да се добере до момичето до понеделник. Прокурорът каза:
— Все пак не схващам връзката.
Уточних, че Стивънсън е човекът, сформирал коалицията за избирането на съдията с десни убеждения.
— Мобилизирал крехко мнозинство — от един глас. В случай че го задържат или само да замесят името му в скандал за изнасилване, коалицията щяла да се разпадне и републиканските амбиции да рухнат. Сигурен съм, че са замесени хора от политическата организация, подкрепяща Стивънсън, както и от лобистката фирма на Албъртс.
В очите на Уестърфийлд блесна хищен плам.
— Това ми харесва.
— Виж яростта, партизанщината. Мнозина са готови на всичко, за да извоюват съмишлениците им победа.
В Конгреса крещят оглушително… Крещят навсякъде.
Уестърфийлд погледна към Тийзли, която настървено си вземаше бележки, и повтори:
— Това ми харесва, Корт. Добре…
Но очевидно имаше едно наум. Подготвих се да го чуя.
— Само че… — Той се залюля върху кльощавия си задник и вдигна очи към тавана. По лицето му се изписа съжаление — искрено или мнимо. — Как ти се струва да се пенсионираш с лавров венец?
— Да се пенсионира? — възкликна Арън Елис.
— Нали си спомняш как ни изигра. Предположих, че става дума за празния ван.
— За какво говориш, Джейсън? — попита Елис.
— За инцидента с прехвърлянето на Кеслерови в ареста. Доста неловка ситуация.
Ще има последствия. Излъга ме безочливо…
Предположих, че е присъствал главният прокурор или някой друг от високите етажи на правосъдното министерство. С надеждата да изслуша показанията на Райън Кеслер, прославеното ченге. И кариерата на Уестърфийлд е била поставена на карта.
— Мисля, че оставката ще свърши работа. И едно извинително писмо, в което уведомяваш властите, че си действал на своя глава. — Отново клишета. Не беше ли му направил някой съдия забележка за изтърканите метафори? Уестърфийлд продължи: — Ще се погрижа да получиш всички облаги, разбира се. Но си струва да обмислиш завой към частните охранителни компании. Хей! Та там ще получаваш двойно! Мога дори да ти съдействам.
— Джейсън… — прекъсна го Елис.
— Съжалявам. Наистина — невъзмутимо продължи Уестърфийлд. Отново с мрачно, тревожно лице. — Но ако не приемеш… неприятно ми е да го кажа, но… дочух нещо за подслушване без съдебна заповед.
Читать дальше