Джефри Дивър - Пастирът

— Напълно невинен съм. И искам адвокат.

— Съдействай ни, Санди — вразумително се намесих аз. — В кърпа си ни вързан. Хайде… — Погледнах към мускулестия му, мрачен съучастник. — Знам, че си го открил — него и наемниците в базата — чрез свои познайници в Комитета за въоръжена охрана. Нали? Те са те свързали с Хенри Лавинг. Те са осигурили хеликоптера. И в отчаян опит да разбереш какво сме научили, си отишъл при сенатора и си го посъветвал за негово добро да открие какво знам. Затова дойде в организацията, уж по проучване за незаконно подслушване.

Той избели безпомощно очи.

— Не поемай цялата отговорност, Санди. Съдействай ни… Знаем, че преди да заработиш за Стивънсън, си прекъснал всички връзки с лобистката организация, но и тя е замесена, нали?

Албъртс поклати безсилно глава.

— А политическият комитет, подкрепящ Стивънсън? Те искат да е галеникът на партията. Не могат да си позволят скандал. Кой от комитета е замесен?

Полуразплакан, Албъртс избъбра:

— Сенатор Стивънсън е велик мъж. — Възражението прозвуча и смешно, и много тъжно. — Той не знаеше…

— Какво? — попитах го твърдо. — Какво не знаеше?

Албъртс сведе рамене.

Погледнах към вана на ФБР от отсрещната страна на улицата. Вътре седяха собственикът на къщата, Питър Ю, и съпругата му. Бяха се съгласили да използваме дома им като капан, след като се престорят, че тръгват на работа. Албъртс също погледна натам и сякаш най-сетне осъзна колко дълбоко е затънал.

Стрелнах с очи Фреди, чието кимване ми даде картбланш да действам, и пристъпих към Албъртс:

— Ако ни съдействаш, ще сключим сделка.

— Да улича сенатора? — измърмори Албъртс.

— Че какво друго можеш да ни предложиш? — засмя се Фреди.

— Не мисля, че мога.

Думата «мисля» беше съществена. С нея Албъртс признаваше, че сме надделели. Обясних позицията си най-общо:

— Знам само, че можеш да прекараш в затвора целия си живот или далеч по-малка част. — Предоставих му време да възприеме казаното. После помахах на един агент да приближи. Обърнах се пак към Албъртс: — Сега ще те отведем в ареста. Обмисли чутото.

Той присви устни и затвори очи.

Когато го отведоха със съучастника му, Клер Дюбоа успя да ме разсмее, кимвайки към гърба на Албъртс с думите:

— Какво ми обясняваше веднъж за Затворническата дилема от Теорията на играта?

Глава 70

Седях в кабинета на Арън Елис, за кой ли път загледан в рисунките на децата му. Може би копа сено с кули. Или жълт замък, златен или месингов. Загадка.

Беше десет и половина сутринта. Клер Дюбоа се настани на стола до мен. Шефът ми каза:

— На път е.

— Всъщност — влетя в стаята друг глас — voilaМ ! Той е тук.

Държавният прокурор Джейсън Уестърфийлд спря на прага.

— Защо говориш толкова мрачно днес, Арън? Ха! Шегичка! Разрешено ли е pour entrer ?

Сега беше облечен като прокурор, съвсем различно от съботната камуфлажна дегизировка.

Елис махна към столовете пред масичката за кафе.

Стройният мъж влезе, последван от асистентката си Крис Тийзли. Неволно ме осени интересна идея — адютантките и на двама ни бяха привлекателни жени, по-млади с повече от десетилетие. Забелязах как Крис Тийзли стрелва с поглед непретенциозния костюм на Дюбоа и сребърната иМ гривна. Със съжаление отбелязах също, че протежето ми регистрира огледа.

— Е, да се залавяме за работа — подхвана Уестърфийлд. — Останах много изненадан, че врявата се вдигна толкова нависоко. — Поне този път усети колко абсурдно смесва метафорите и се поколеба. После продължи: — Сенатор. Хмм…

Дразнещият му тон и поведение не бяха се променили от предишната ни среща. Е, от всичките ни срещи.

Наместих леко крака си. Преглътнах болката. И се съсредоточих отново върху разговора.

— Та значи, Корт… Разказвай… s'il vous plait .

Повторих почти дословно речта си пред Санди Албъртс — че Лавинг е нает заради намерението на Аманда да посвети блога си на смъртта на ученичка, насилена от Стивънсън.

— Как се досети?

Обясних му, че идеята ми хрумна, когато разговарях с Аманда в колата пред изоставената военна база. От всичко, което научих за живота иМ през последния месец, вниманието ми привлече доброволното иМ участие в училищната програма за предотвратяване на автоагресията и блогът за самоубийството на Сюзън. Реших, че там се крие причината за наемането на Лавинг.

— Но как стигна до Стивънсън? — попита Тийзли.

— Сенаторът сам ми помогна. Стори ми се любопитно, че в самото начало на операцията личният му асистент дойде да проучва проблема с незаконното подслушване. Снощи помолих Клер да разбере дали Стивънсън наистина е насрочил изслушване по темата в сенатската комисия. Не беше.