Джефри Дивър - Пастирът

За секунди двамата мъже бяха проснати по корем, а ръцете им приковани в белезници на гърба. Друга група агенти влязоха в къщата, претърсиха я и се върнаха, оповестявайки:

— Чисто!

С Клер пристъпихме към двамата заподозрени, които агентите изправяха на крака.

Единият впи очи в мен с израз на недоумение, тутакси заменено от неприкрита омраза. Санди Албъртс, главен асистент на сенатор Лайънъл Стивънсън, изграчи:

— Корт? Аз… Корт?

Партньорът му, здравенякът, беше професионалист, вероятно от същото подразделение като мъжете, които с Поуг открихме в базата на Шосе 15. Той просто се намръщи и не каза нищо.

Фреди, най-старшият служител на реда измежду нас, обяви:

— Господин Албъртс, арестуван сте за отвличане на жител на Феърфакс — Аманда Кеслер — и по обвинение в заговор и убийство на федерален агент.

Албъртс ахна. Чувал съм подобен звук само от подплашено животно.

— Но…

Агентите претърсиха панталоните и сакото на здравеняка, но не откриха документи за самоличност.

— Ще ми кажеш ли кой си? — попита го Фреди.

Мъжът мълчеше.

Агентът сви рамене. Обърна се към един от сътрудниците си:

— Ще му вземем отпечатъци и ще го идентифицираме. И той ще отговаря за заговор. По-късно ще добавим още. — После Фреди каза на Албъртс: — Ще повдигнем и държавни обвинения. Тези са само щатски. За другите ще те уведоми държавният прокурор.

Следователят претърсваше съдържанието на раницата на Албъртс, изсипано на пода в гаража на Ю. И аз го прегледах. Документи, снимки, найлонови пликчета с улики — вероятно косми на Аманда Кеслер или нещо друго с нейното ДНК. Албъртс и здравенякът бяха дошли да подхвърлят «доказателства», уличаващи професор Ю.

— Санди — казах, — да поговорим малко за сенатор Стивънсън.

— Не знам какво имаш предвид — отвърна отчаяно асистентът.

Фреди се засмя под мустак.

— Разкрихме всичко.

— Какво по-точно?

— Е, като за начало — знаем, че сенаторът обича да изнася лекции в колежи. И обича да е в компанията на млади момичета.

Албъртс се ококори. После се опомни и сведе очи.

— През миналата година се запознал с ученичка — продължих аз — след поредната лекция в обществения колеж в Северна Вирджиния. Момичето се казвало Сюзън Маркъс. Помислил я за студентка в колежа. Но тя всъщност била гимназистка. Съученичка на Аманда Кеслер.

След като Дюбоа сглоби картината, се оказа, че проучвайки Стивънсън, бях попаднал на статията, описваща речта за «върховенството на закона», произнесена именно в този колеж.

— Не знаем дали я е поканил в кабинета си, в мотел или на задната седалка на лимузината си — добавих.

— Предстои — поправи ме Фреди. — Предстои да разберем.

— Но сме съвсем сигурни, че сенаторът е прекрачил границата на благоприличието.

— Лъжа!

Но възражението на Албъртс не прозвуча убедително.

— Сенаторът не е глупак. Не е предполагал, че е непълнолетна — продължих аз. — Видял я в колежа и решил, че е студентка, а не седемнайсетгодишна гимназистка. Във всеки случай става дума най-малко за изнасилване. Аманда Кеслер участвала на доброволни начала в училищната програма за превенция на автоагресията. Сюзън приела тежко случилото се и потърсила помощ. Разговаряла с Аманда. Споделила, че е въвлечена във връзка с по-възрастен мъж, и настояла да не разгласява инцидента. Аманда иМ уредила среща с психолог, но Сюзън се самоубила. Аманда приела тежко смъртта иМ и решила да посвети блога си на самоубийството на момичето, да открие причините, довели я дотам. Възнамерявала да разговаря с приятелите на Сюзън, с родителите иМ. Било въпрос на време да разбули истината.

Клер Дюбоа бе разговаряла цяла вечер с Аманда и беше събрала много факти, насочващи към заключението, че именно Стивънсън е съблазнил съученичката иМ.

— И — вметна Фреди — не сме съвсем убедени, че Сюзън сама е сложила край на живота си. Може да са иМ… помогнали.

Албъртс понечи да проговори, но затвори уста. Фреди — по-добър в драмата от мен — каза:

— О, канеше се да обясниш, че си прегледал заключението на съдебния медик? И защо всъщност си го сторил?

Тишина.

— Поставили са ти задача да откриеш всички, с които Аманда е разговаряла за смъртта на Сюзън — продължих аз. — Да намериш бележките иМ, всичко. И после да убиеш и нея.

Раменете на Албъртс увиснаха. Той се озърна наоколо. Аз изрекох мислите му — твърде уличаващи, за да ги сподели гласно:

— Знам, решил си, че сме нарочили «Глобал Софтуер Иновейшънс» и Питър Ю… Но това беше уловка, с която да те извадим на светло. Подозирах те, но нямах доказателства. Погрижих се да си сред хората, получили предупреждението за «Глобал». Знаех, че ако си виновен, ще дойдеш да подхвърлиш улики в дома на Ю.