Джефри Дивър: Картбланш

Това е художествено произведение, но с малки изключения споменатите тук организации съществуват реално. Светът на разузнаването, контраразузнаването и шпионажа си служи с акроними и стенография. Тъй като азбучният бульон от агенции за сигурност може да е малко стряскащ, реших, че речникът може да помогне. Намира се в края на книгата.

Дж. Дивър

Необходима е нова организация, която да координира, вдъхновява и подпомага населението на потиснатите страни… Нуждаем се от абсолютна секретност, известна доза фанатичен ентусиазъм, желание за работа с хора от различни националности и пълна политическа надеждност. Според мен организацията трябва да бъде напълно независима от механизмите на Министерството на отбраната.

Хю Далтън, министър на финансите, описвайки сформирането на Британското управление „Специални операции“, включващо шпионаж и саботаж, в началото на Втората световна война

Сложил ръка на ръчката за тягата, машинистът на сръбския дизелов локомотив почувства тръпката, която винаги изпитваше по този участък от железопътната линия, докато се отправяше на север от Белград и наближаваше Нови Сад.

Това беше маршрутът на прочутия „Арлберг Ориент Експрес“, който от трийсетте до шейсетте години на миналия век тръгваше от Гърция, минаваше през Белград и се насочваше на север. Разбира се, машинистът не караше лъскав парен локомотив „Пасифик 231“, теглещ елегантни вагони, облицовани в махагон и месинг, апартаменти и спални, където пътниците пътуваха в лукс и трепетно очакване, а очукана американска таратайка, която дърпаше низ от повече или по-малко надеждни клатушкащи се товарни вагони, натъпкани догоре с обичайните неща.

Човекът обаче пак усещаше вълнението на историята във всяка гледка, която пътуването предлагаше, особено когато наближиха реката, неговата река.

И въпреки всичко, той беше неспокоен.

Сред вагоните, пътуващи за Будапеща, пълни с въглища, метални отпадъци, потребителски стоки и дървен материал, имаше един, който много го тревожеше. Беше натоварен с цилиндри, съдържащи метилов изоцианид, предназначен за производство на гума в Унгария.

Машинистът, закръглен плешив мъж с оръфана фуражка и работна униформа на петна, беше получил подробни инструкции за смъртоносното химично съединение от началника си и от някакъв кретен от сръбското Министерство за надзор на сигурността и безопасен транспорт. Преди няколко години веществото убило осем хиляди души в Бопал, Индия, само за броени дни, след като изтекло от местен производствен завод. Машинистът разбираше опасността, която представляваше товарът, но тъй като беше ветеран железничар и член на профсъюза, попита:

— Какво по-точно означава това за пътуването до Будапеща?

Шефът и бюрократът си размениха погледи, подобаващи на служебното им положение, и след кратко мълчание отвърнаха:

— Бъди внимателен.

Светлините на Нови Сад, втория по големина град в Сърбия, започнаха да проблясват в далечината и отпред в настъпващата вечер като бледа ивица се появи Дунав. Реката беше възпята в историята и музиката. В действителност беше кафява, спокойна и осеяна с шлепове и танкери. Нямаше осветени със свещи плавателни съдове, пълни с влюбени и с виенски оркестри, но въпреки това Дунав си оставаше икона на балканската гордост и машинистът изпъчи гърди, докато превеждаше влака по маршрута преди моста.

Неговата река…

Той надзърна през изцапаното с петна предно стъкло и огледа линията отпред на светлината на фара на дизеловия двигател „Дженерал Електрик“. Нямаше за какво да се притеснява.

Клапанът за тягата имаше осем степени. Първата беше най-ниската. В момента беше на пета и машинистът намали на трета, за да забави движението на влака, докато навлизаше в поредица завои. Моторът с четири хиляди конски сили забръмча по-тихо.

Вагоните се заизнизваха по правата отсечка към моста и машинистът увеличи тягата на пета и после на шеста степен. Локомотивът запулсира по-шумно и бързо и отзад се чу силно дрънчене и тракане. Машинистът знаеше, че звукът се разнася от болтовите съединения между вагоните, които протестират срещу промяната на скоростта, минорна какофония, която беше чувал хиляди пъти по време на работа. Въображението му обаче настоя, че шумът идва от металните контейнери със смъртоносното химично съединение в третия вагон. Те се блъскаха един в друг с риск да избълват отровата си.