Джефри Дивър - Картбланш

Сигналът „Нощна тревога“ изискваше незабавен отговор в колкото и часа да бъдеше получен. Обаждането до главния координатор за щастие беше прекъснало срещата и скоро Бонд пътуваше за Сърбия по заповед от Второ ниво на проекта, която го упълномощаваше да идентифицира Ирландеца, да постави проследяващи устройства и други уреди за наблюдение и да го следи. Ако това се окажеше невъзможно, заповедта възлагаше на Бонд задачата да залови Ирландеца и да го върне обратно в Англия или за разпит в някой черен обект в Европа.

И Бонд лежеше сред белите нарциси и внимаваше да отбягва листата на това красиво, но отровно пролетно цвете. Вгледа се през прозореца на ресторант „Рощил“, от другата страна на който седеше Ирландеца. На масата пред него имаше чиния с недокосната храна. Той разговаряше с партньора си, който все още не беше идентифициран, но имаше славянски черти. Може би защото беше нервен, местната свръзка бе паркирал на друго място и беше вървял до ресторанта, затова Бонд не знаеше номера на колата му.

За разлика от него Ирландеца не беше толкова плах. Евтиният му мерцедес бе пристигнал преди четирийсет минути. Регистрационните табели разкриха, че колата е наета днес и платена в брой от човек с фалшиво име и фалшиви британска шофьорска книжка и паспорт. Мъжът беше на годините на Бонд, вероятно малко по-възрастен, висок метър осемдесет и пет и слаб. Той влезе в ресторанта тромаво, като стъпваше на външната страна на петите си. Над високо му чело падаше рус бретон и скулите му се извиваха под остър ъгъл към четвъртита брадичка.

Бонд беше доволен, че този човек е мишената му. Два часа по-рано той отиде в ресторанта да пие кафе и постави подслушвателно устройство на предната врата. Мъжът дойде в уречения час и заговори на главния сервитьор на английски — бавно и високо, както често правят чужденците, когато се обръщат към местни жители. За Бонд, който подслушваше чрез специално приложение в телефона си от разстояние трийсет метра, акцентът беше ълстърски, най-вероятно от Белфаст или околността. За жалост срещата между Ирландеца и местната свръзка се провеждаше извън обхвата на „бръмбара“.

Бонд внимателно огледа противника и запомни всеки детайл. Дребните улики те спасяват, а дребните грешки те убиват , имаха навика да му напомнят инструкторите от Форт Монктън. Той забеляза, че Ирландеца има пестеливи движения и не прави излишни жестове. Партньорът му нарисува чертеж и Ирландеца го приближи до себе си с гумичката на молив, за да не остави отпечатъци. Седеше с гръб към прозореца и пред партньора си и Бонд не можеше да разбере какво говорят, четейки по устните им. Ирландеца се обърна бързо веднъж и погледна навън, сякаш воден от шесто чувство. Светлите му очи бяха безизразни. След известно време той се съсредоточи върху яденето си, което очевидно не го интересуваше.

Срещата, изглежда, приключваше. Бонд слезе от хълма и си проправи път между растящите на разстояние един от друг смърчове, борове и анемични храсти с кичести бели цветчета, каквито имаше навсякъде. Той мина покрай избелялата табела на сръбски, френски и английски, който го беше разсмял на идване:

Намират се в оторизиран терапевтичен район и се препоръчват на всички за възстановяване след операции. Особено помагат за остри и хронични заболявания на дихателните органи и анемия. Бар с разнообразни напитки.

Бонд се обърна към временния пост зад порутена градинарска барака, която миришеше на моторно масло, бензин и урина, близо до алеята към ресторанта. Двамата му „другари“ чакаха там.

Джеймс Бонд предпочиташе да действа сам, но планът, който беше измислил, изискваше двама местни агенти. Те работеха за БИА, сръбската Служба за национална сигурност — благовидно наименование за шпионска организация. Мъжете бяха под прикритие, преоблечени в униформите на полицията от Нови Сад, и носеха значки на Министерството на вътрешните работи.

Лицата им бяха овални, а главите кръгли. Не се усмихваха. Косата им беше късо подстригана под морскосините фуражки. Вълнените униформи бяха в същия цвят. Единият беше четирийсетгодишен, а другият на двайсет и пет. Въпреки ролите си на местни полицаи, те бяха дошли подготвени за престрелка. Носеха тежки пистолети „Берета“ и купища боеприпаси. На задната седалка на взетата назаем полицейска кола, „Фолксваген Джета“, имаше два автомата „Калашников“ в тъмнозелен камуфлажен цвят, картечни пистолети „Узи“ и брезентова чанта, пълна с осколочни ръчни гранати — сериозни, швейцарски HG 85.