Джефри Дивър - Картбланш

Бонд се обърна към по-възрастния агент, но преди да заговори, чу силно шумолене зад гърба си. Ръката му веднага се стрелна към неговия „Валтер PPS“. Той се завъртя и видя по-младия сърбин, който мачкаше пакет цигари върху дланта си — ритуал, който Бонд, бивш пушач, винаги бе смятал за абсурдно смущаващ и излишен.

Къде му беше умът на този човек?

— Тихо — студено прошепна той. — И махни тези неща. Няма да пушиш.

В черните очи на сърбина боязливо проблесна озадаченост.

— Брат ми непрекъснато пуши, докато е на операция. В Сърбия това изглежда по-нормално, отколкото да не пушиш.

На идване младият мъж беше дърдорил надълго и нашироко за брат си, старши агент в прословутия ЕСО, Екип за специални операции, сръбските спецчасти със статут на подразделение на държавните тайни служби, макар Бонд да знаеше, че всъщност това е паравоенна групировка за черни операции. Младият агент се изпусна, вероятно нарочно, защото гордо заяви, че брат му се е бил с „Тигрите“ на Аркан, безмилостна банда, извършила някои от най-чудовищните зверства в Хърватия, Босна и Косово.

— Може би по улиците в Белград цигарата няма да бъде забелязана, но това е тактическа операция. Разкарай ги — заповяда Бонд.

Сърбинът бавно се подчини и сякаш се накани да каже нещо на партньора си, но после размисли. Вероятно се сети, че Бонд има работни знания по сърбохърватски.

Бонд отново погледна към ресторанта и видя, че Ирландеца оставя динари върху метален поднос. Естествено, не използваше кредитна карта, която можеше да се проследи. Съучастникът му обличаше якето си.

— Добре. Време е.

Бонд повтори плана. Щяха да проследят с полицейската кола мерцедеса на Ирландеца, докато се отдалечеше на километър и половина от ресторанта. Сръбските агенти щяха да спрат колата и да му кажат, че отговаря на описанието на превозно средство, което е използвано за престъпление, свързано с наркотици в Нови Сад. Щяха учтиво да помолят Ирландеца да слезе и да му сложат белезници. Мобилният телефон, портфейлът и документите му щяха да бъдат сложени в багажника на мерцедеса и той щеше да бъде отведен настрана и накаран да се обърне с гръб към автомобила.

В това време Бонд щеше да се вмъкне в мерцедеса от задната седалка на патрулната кола, да преснима документите, да запише каквото може от телефона, да прегледа преносимите компютри и багажа и да постави проследяващи устройства.

Дотогава Ирландеца щеше да е загрял, че това е изнудване, да е предложил подходящ подкуп и после да бъде освободен да върви по пътя си.

Ако местният партньор тръгнеше с него, те щяха да изпълнят по същество същия план, само че с двамата.

— Деветдесет процента съм сигурен, че Ирландеца ще ви повярва — добави Бонд. — Но ако не стане така и ви нападне, запомнете, че той не трябва да бъде убит при никакви обстоятелства. Нужен ми е жив. Целете се в ръката, с която си служи, близо до лакътя, не в рамото.

Въпреки онова, което показват във филмите, раната в рамото обикновено е фатална като тази в корема или гърдите.

Ирландеца излезе навън, като стъпваше накриво. Спря и огледа района. Сигурно преценяваше дали нещо се е променило. Бяха ли пристигнали нови коли, откакто беше влязъл в ресторанта? Имаше ли нещо важно около тях? Той очевидно реши, че няма заплаха, и двамата с партньора му се качиха в мерцедеса.

— Двамата са — отбеляза Бонд. — Същият план.

Ирландеца включи двигателя и запали фаровете.

Бонд сложи ръка на валтера си, уютно прибран в плоския кожен кобур „Д. М. Булард“, седна на задната седалка на полицейската кола и забеляза празна алуминиева кутия на пода. Някой от другарите му се беше насладил на „Йеленско пиво“, докато Бонд извършваше наблюдението. Нехайството го притесняваше много повече от неподчинението. Ирландеца можеше да заподозре нещо, когато го спреше ченге, чийто дъх мирише на бира. Егото и алчността можеше да помогнат, но некомпетентността беше безполезна и непростима опасност.

Сърбите се настаниха отпред. Моторът забръмча. Бонд почука по слушалката на своя късовълнов предавател, използван за тактически операции.

— Втори канал — напомни им той.

— Да, да — отегчено каза по-възрастният агент и двамата сложиха слушалките в ушите си.

Бонд отново си зададе въпроса дали планът му беше правилен. Въпреки бързината, с която беше организирана операцията, той прекара часове, формулирайки тактиката, и смяташе, че е предвидил всеки възможен вариант.

С изключение на един.