Джефри Дивър - Картбланш

Глупости — помисли си той и се съсредоточи върху поддържането на равномерна скорост. И после, без някаква особена причина, освен че се бе почувствал по-добре, машинистът дръпна сигналната свирка.

Мъж със сериозно лице и поведение на ловец, легнал в тъмните треви на върха на хълма, чу вопъла на свирката в далечината, на няколко километра оттам. Погледна и видя, че звукът идва от влак, който се приближава от юг. Щеше да пристигне след десет-петнайсет минути. Човекът се запита как този факт може да повлияе на рискованата операция, която се готвеше да изпълни.

Той се премести леко и огледа дизеловия локомотив и дългия низ от вагони с монокъла си за нощно виждане.

Джеймс Бонд прецени, че влакът няма да бъде от значение за него и плановете му, отново насочи монокъла към ресторанта и хотела в балнеологичния курортен център с минерални извори и се втренчи в мишената си през прозореца. Старата сграда беше голяма, измазана с жълта мазилка и с кафяви рамки на прозорците. Очевидно беше любима на местните жители, съдейки по броя на колите „Застава“ и „Фиат“ на паркинга.

Часът беше двайсет и четирийсет минути и неделната вечер беше ясна. Близо до Нови Сад Панонската низина се издигаше в пейзаж, който сърбите наричаха „планински“, въпреки че според Бонд определението беше избрано, за да привлича туристи. За ентусиазиран скиор като него възвишенията бяха обикновени хълмове. Майският въздух беше сух и хладен и наоколо цареше тишина като в параклис на погребална агенция. Краката му бяха обути в износени кожени ботуши, направени за преследване и стабилна опора по време на схватка.

Бонд се премести отново. Той беше на трийсет и няколко години, висок метър и осемдесет и тежеше седемдесет и седем килограма. Черната му коса беше сресана на една страна и над едното му око падаше кичур с формата на запетая. На дясната му буза имаше белег, дълъг осем сантиметра.

Тази вечер се беше погрижил за облеклото си. Носеше тъмнозелено яке и водонепромокаеми панталони от американската компания „5:11“, най-добрите тактически дрехи на пазара.

Нощта се спускаше и светлините в стария град Нови Сад на север се увеличаваха. Колкото и оживен и очарователен да беше, Бонд знаеше, че градът има мрачно минало. След като през 1942 година унгарците бяха избили хиляди граждани и изхвърлили труповете им в леденостудения Дунав, Нови Сад беше станал център на партизанска съпротива. Тази вечер той беше там, за да предотврати друга трагедия, различна по характер, но еднаква или дори по-голяма по мащаби.

Предишния ден, събота, в британската разузнавателна общност се беше разпространило предупреждение. В щабквартирата на Британската правителствена комуникационна служба (БПКС) в Челтнам бяха разшифровали електронен шепот за атака в края на седмицата:

Среща в кабинета на ной. Потвърждение за инцидент в петък вечерта, на двайсети. Хиляди жертви в началото. Британските интереси неблагоприятно засегнати. Трансферът на финанси, както обсъдихме.

Не след дълго правителствените подслушвани засякоха и част от второ текстово съобщение, изпратено от същия телефон и в същия кодиращ алгоритъм, но до друг номер:

Среща в неделя в ресторант „Рощил“ 1 1 Роштиль (срб.) — барбекю. — Б.ред. край Нови Сад в 20:00. Висок съм метър и осемдесет и имам ирландски акцент.

И после Ирландеца, който любезно, макар и неволно, бе предоставил прякора си, беше унищожил телефона или извадил батерията, както бяха сторили и другите получатели на съобщенията.

През нощта в Лондон се срещнаха Обединената комисия по разузнаването и членовете на КОБРА, комисията за управление на кризи, за да преценят риска от Инцидент 20, наречен така заради датата в петък.

Нямаше солидна информация за произхода и естеството на заплахата, но в МИ6 бяха на мнение, че тя произлиза от племенните райони в Афганистан, където „Ал Кайда“ и филиалите ѝ бяха започнали да наемат западни оперативни агенти в европейски страни. Шестима агенти в Кабул здраво се заловиха да научат повече. Трябваше да проучат и сръбската връзка. И така, в десет часа снощи тънките дълги пипала на тези събития се бяха протегнали и хванали Джеймс Бонд, който седеше в луксозен ресторант близо до Чаринг Крос Роуд с красива жена, чието подробно описание на живота ѝ като неоценен художник вече бе станало отегчително. Съобщението на мобилния телефон на Бонд гласеше: „НТ. Обади се на координатора“.