Джефри Дивър - Пастирът

Най-интересният факт за Питър Ю обаче беше, че компанията му създаваше не само търговски и потребителски софтуер. «Глобал Софтуер Иновейшънс» — и специалността на Ю, както се оказа — разработваше военни програми за стратегически анализ на военни действия. Приложението му бе класифицирано като строго секретно.

Дописах имейла и го прочетох.

Пръстът ми се поколеба за миг. После натисна «Изпрати» и отправи посланието ми в ефира.

Вторник

«Целта на играта е да се открият отговорите на следните три въпроса:

1. Кой? Кой от заподозрените е извършителят?

2. Къде?

3. Как?»

Из инструкциите за играта «Улика»

Глава 69

В девет сутринта с протежето ми седяхме в един от вановете на нашата организация, паркиран на тиха уличка във Феър Оукс, Вирджиния, предградие на Феърфакс.

— Е? — попитах Клер Дюбоа, когато палецът иМ се насочи към бутона за изключване на мобилния иМ телефон. Беше се обадила да се осведоми за състоянието на Райън Кеслер.

— Справя се добре. Лекарят каза, че е стабилен. Така и не прозрях тези медицински термини. Стабилно състояние. Сериозно. Критично. Приличат на сигналите за опасност на Агенцията за сигурност. Оранжево, жълто, зелено, сиво-кафяво. Или каквито са там… Помагат ли някому? Не смятам. Някой си седи в някоя стая и ги измисля. И пилее парите на данъкоплатците.

Отметна кичур блестяща, кестенява коса зад ухото си. Жестът не бе озвучен — тази сутрин не носеше звънтящата гривна с медальони. От съображения за безопасност.

Райън се намираше в затворническа болница. Аманда, Джоан и Мари бяха в нова защитена къща, а Ахмад и клонингът, откарал Аманда предната вечер, бдяха над тях.

С Дюбоа дебнехме поръчителя.

Продължих наблюдението. Къщите около нас напомняха квартала на Райън Кеслер. Всяка пета беше ако не еднаква, то поне изградена по същия модел. Оглеждахме през храстите къща в колониален стил на две нива от другата страна на кучешки парк и детска площадка. Тук живееше Питър Ю, хоноруван професор по компютърни науки в колежа в Северна Вирджиния и софтуерен дизайнер в «Глобал Софтуер Иновейшънс». Главният офис на компанията се намираше в дълеския «технологичен коридор» — дузина офис сгради край магистралата, приютили корпорации, обвеяни със славата на технически спецове, най-вече защото бяха листвани на борсата «Насдак».

През бинокъла забелязах съмнително движение в задния двор.

Вдигнах моторолата и попитах паркиралия наблизо Фреди:

— Готови ли сме да влезем?

— Чудя се дали зрението не ме подвежда.

Присвих очи.

— Той е. Сигурен съм.

— По-млад си от мен, Корт. Очите първи се предават. Е, не първи, за жалост, но горе-долу… Почакай… момчетата ми сигнализират. В къщата има двама.

— Виждам втория — потвърдих.

— Някакъв здравеняк, предполагам. С бронежилетка ли си?

Погледнах към лекото сако на Клер, по-скоро към гърдите. Не за пръв път, признавам, но при сегашните обстоятелства в погледа ми не се четеше и капчица сексуален намек. Проверявах дали плътните найлонови пластини «Велкро» са поставени правилно. Знаех, че моята бронежилетка «Американ Боди Армър» е на точното място.

— Всичко е наред — уведомих Фреди.

— Добре. Да вървим. Момчетата и момичетата ми казват, че го виждат добре. Здравенякът е въоръжен. Автоматичен пистолет. В кобур на хълбока.

— Тръгваме. — Прекъснах връзката. — Няма да ти потрябва, но не си закопчавай сакото — казах на Дюбоа.

— Добре.

Ставаше дума за глока.

Всъщност бях напълно сигурен, че няма да иМ потрябва. Но си спомних мъжете в някогашната военна база в Лийсбърг. И Хенри Лавинг. От научните си изследвания — по-точно от историята — знаех, че отчаяните понякога се държат непредсказуемо. Освен това, въпреки че по наша преценка в къщата имаше двама души, цялата операция бе изпълнена с изненади.

Ванът ни и другите четири коли набраха бързо скорост и влетях на поляната пред къщата на професор Питър Ю, разоравайки трева и мачкайки храсти. Драматичната поява, която вероятно смятате за измислица на кинорежисьорите, всъщност е най-ефективният начин да сплашиш заподозрения.

Блъснахме вратите и изскочихме от колите с развени от влажния бриз сака. Аз накуцвах — пръстът все още ме болеше ужасно. С Дюбоа последвахме бавно осмината въоръжени тактически агенти, които нахълтаха в отворения гараж на Ю, размахали пистолети.

— На земята! ФБР! ФБР!

Виковете също са стандартна процедура. Отново за сплашване.