Джефри Дивър - Пастирът

— Когато се срещнахме, си участвала в операция. Спомена за някакъв приятел, с когото сте се разделили. От време на време му се обаждаше. Късно вечер. Но той не ти беше приятел, нали? А колега?

— Да. Казвах, че ми е бивш приятел, но това беше част от прикритието — отвърна Джоан с приведени рамене. Изповедна поза. — Трябваше да се преструваме на бивши любовници. Оперативни разпореждания.

— Нищо не разбирам, Джо — намеси се сестра иМ. — Говориш все едно си била в армията. Като татко.

Смехът на Джоан ме изненада.

— Татко… интересно, че го споменаваш. Той ми помогна да постъпя в организацията. Веднага след колежа.

— Но нали пътешества из Европа?

— Не, Мар. Пощенските картички бяха фалшиви. Бях в тренировъчен център в Щатите. Не мога да разкрия повече.

Както често се случва в този бранш, осъзнах, че Джоан говори на другиго с посредничеството на трето лице. Така изглежда по-лесно. Джоан се чувстваше по-спокойна да признае пред сестра си, отколкото пред съпруга — човека, към когото всъщност се обръщаше. Опитът ме е научил, че когато мамим, за нас дълбочината на простъпката зависи не от същността на лъжата, а от човека, когото заблуждаваме.

— Проекти ли, Джо? — намеси се Райън. — Проекти в областта на националната сигурност?

Тя най-сетне се обърна към него и го погледна в очите.

— Извършвахме оценка на риска. — Пое дълбоко дъх. Знаех, че след малко ще чуем пълната истина. Тя добави с едва доловим глас: — И елиминирахме рисковете.

— Ти и партньорът ти?

— Партньорите ми — поправи го тя. — Действах осем години. Работех с различни партньори.

— За бога, Джо! — възкликна Мари. — Обясни ми простичко какво имаш предвид! Оценка на риска, елиминиране на риска?

— Мари, сестра ти е убивала хора — с равен глас отвърна Райън.

Глава 45

— Райън, що за лудост! Глупости! Не е възможно. Джо, кажи ни. Какво всъщност работеше?

Но беше истина.

Служебната биография на Джоан беше, разбира се, много добре прикрита. Дюбоа не бе намерила нищо конкретно за задълженията на Джоан и на колегите иМ. Но мисията им се проясняваше от това, което все пак бе успяла да разбули — финансирането на организацията (щедро и прокарвано по неясни канали от несъществуващи държавни агенции) и юрисдикцията иМ (само в Съединените щати — отдаване на офиси под наем и пътнически разрешителни). Историята иМ също беше красноречива. Организацията бе създадена две седмици след първите взривове в Кулите в началото на 90-те, а бюджетът и служителите иМ бяха удвоени след атентатите в африканските посолства и утроени след атаката срещу ескадрения миноносец «Коул».

След Единайсети септември бюджетът бе удесеторен.

Истинският ключ към тайната обаче бе фактът, че в архивите Дюбоа бе открила неподписани съдебни анализи от държавни прокурори, дискутиращи надълго и нашироко стандартите за законосъобразни убийства във всички щати и във Вашингтон. И общи разпореждания кога смъртта да се докладва пред прокурор и кога — не. Имаше и паметни записки за стотици експертизи от съдебни лекари и медицински лица из цялата страна.

Джоан и колегите иМ са били длъжни да инсценират убийствата така, че да изглеждат като самоубийства, инциденти, изолирани случаи на насилие и самозащита.

Спомних си какво ми каза Райън при първия ни разговор в къщата им в събота сутринта.

«Виж, Корт… този свят… моят и твоят? Джоан не го приема добре. Плашат я неща, за които ние с теб дори не се замисляме…»

— Вършила ли си го… наистина? — прошепна Райън.

— Не. — Джоан поклати глава и пое дълбоко дъх. Понечи да продължи, но думите заседнаха в гърлото иМ. После се съвзе. — Работехме в екип по двама. Като поддръжка на трети. Той беше… активният участник. Но присъствах на операциите. Давах заповедта за действие.

— Джо! — ахна сестра иМ. — Не е възможно. Не мога да повярвам.

— Вярно е, Мар. Присъствах. Десетина пъти. Бях там.

Абсолютно мълчание. Райън изглеждаше парализиран. Мари пристъпи към сестра си и я улови за ръката.

— Няма страшно, всичко е наред. Не си го искала. Принудили са те. Знам как е… Бизнесът и правителството… И друг път съм ти го казвала. Принуждават те. Да вършиш неща против волята си.

Джоан наблюдаваше как Мари я гали с длан.

— Не, Мари, исках го. И татко го искаше, и аз. Да бъда патриот, да допринасям за добруването на нацията.

— Десетина пъти? Повече? — прекъсна я Райън.

— За пет години участвах в двайсет и две операции.