Джефри Дивър - Пастирът

Подкрепяше също така действията ми в тактическите ситуации, молейки и дори принуждавайки съпруга си да се съобразява с решенията ми — защото като професионалист разбираше, че са правилни.

— Открил ли си нещо повече? — равнодушно попита тя и погледна към документите, които не разкриваха нищо конкретно за работата иМ.

— Че си участвала в проекта «Сикъл». Сътрудничката ми е добра, но не успя да открие друго. Архивите ви са доста непристъпни. А активните файлове — ако групата още действа… — Тя замълча. — Няма информация дали още действа.

Макар англицизирана, думата «сикъл» наподобява фермерско сечиво[12], всъщност произхожда от наименованието, което израелските сили за сигурност използват за убийство — «сикул мемукад» на иврит, което означава «целенасочено отстраняване».

— Сътрудничката ми откри, че и преди са те преследвали.

— Корт, всички от «Сикъл» сме обект на преследване. Заради дейността ни. Не сме провеждали обаче операции. Само разузнаване. Докладът е отпреди пет години. — След кратко мълчание Джоан продължи: — Да, сигурна съм, че имам врагове. Но няма никакви улики, че разполагам с необходима за някого информация — нищо не предполага наемането на човек като Хенри Лавинг.

Миналото…

— Поддържала си връзка с хората си? Как?

Бях проверявал обажданията им.

— Имам друг телефон — отговори тя. — Непроследим е. Повярвай ми. Наистина непроследим.

— От него ли изпрати снимките от компютъра на Мари?

Очите иМ се стрелнаха към дамската иМ чанта, където навярно се криеше кодираното иМ чудо на техниката. Сега разбрах защо не се разделяше с чантата.

— Изпратих ги, да. Всичко минава кодирано през половин дузина прокси сървъри. В ефира на тукашния интернет трафик не са се надигнали дори най-миниатюрни вълнички. Системата се е погрижила за това.

Останах с впечатление, че въпреки преживяния шок, задето е разкрита, сега Джоан е по-спокойна, по-умиротворена. Дълго беше живяла в лъжа. От плещите иМ поне бе паднало бремето на измамата. Знаех също, че в операции като «Сикъл» се включват само хора, на които подобна дейност им е поне донякъде в кръвта. Тя несъмнено бе изпълнявала достойно ролята на съпруга и майка, но не бях склонен да повярвам на клетвите иМ, че е готова да загърби потайното си «аз». Знаех как бих се почувствал аз, ако се наложи да изоставя сегашната си работа. Нещо у мен би загинало.

— Твърдиш, че няма никаква причина. Но моята задача е да опазя теб и семейството ти. Искам да знам какво точно са проучвали колегите ти.

— Всички операции, по които съм работила, са приключили. Обектите са или екстрадирани, или нулирани — отвърна тя, употребявайки причастие, което бях чувал понякога от подопечни в същия бранш. И «Мосад» го използваше. Харесваше им лаконичният термин, който смятаха за американска заемка.

Нулиран…

— Единствената задача, при която действащо лице остана невредимо, е последната. В закусвалнята. Беше приятел на собствениците. Второстепенен играч. Свръзка и куриер… Снехме го от отчет преди години.

— Разкажи ми за него.

— Съпрузите събираха и продаваха разузнавателна информация за ядрени оръжия. Въпросният мъж ги беше свързал с няколко компании, работещи за държавата, и с хора на полезни постове — учени. Беше им доставил няколко папки с документи и компютърен софтуер. Това е всичко. Когато ги нулирахме, се паникьоса и ни даде всички имена. Наблюдавахме го години наред. После го извадихме от списъка.

— Име?

— Не мога, Корт.

— Наблюдавали ли са го вчера и днес?

— Да. Нищо не го свързва с Лавинг.

Обмислих наученото. И отъняващите нишки, които да ни отведат до поръчителя, наел Хенри Лавинг. Излязох сам на задната оградена веранда на къщата и помахах на Тони Бар и Лайл Ахмад да дойдат.

— Имаме ситуация.

Разказах им за Джоан. Обясних им, че е работила като контролен служител, както ги наричахме в нашата организация, и е оглавявала малоброен тактически екип. За разлика от нас обаче не е закриляла, а е отнемала живот.

Лайл Ахмад прие новината спокойно, както очаквах. Все едно му бях съобщил, че акциите на фондовата борса са се понижили с няколко пункта или че бейзболен отбор е изостанал в резултата в третата четвърт. ФБР агентът на Фреди реагира другояче. Лицето на Тони Бар поруменя от гняв.

— Не ни е казала? — прошепна.

Несъмнено беше свикнал с лъжите на заподозрените. Но този път го мамеше човек, когото закриляше с цената на собствения си живот.