Джефри Дивър - Пастирът

Повиках ги обаче не да обсъждаме греховете на подопечните, а да обмислим как новата информация променя стратегията ни.

— Тя е категорична, че не преследват нея. Но аз смятам, че засега трябва да приемем обратното и да предположим, че поръчителят разполага с огромни суми и с подкрепата на съществени чуждестранни фактори.

Припомних им хеликоптера, появил се край вилата на Картър до Потомак.

— Значи е възможно да използват хеликоптер и за нападение, не само за превоз — констатира Ахмад.

— Не бих се изненадал — отвърнах.

— Трябва да се свържем с местния контрол на въздушния трафик — предложи Бар.

— Добра идея. Трябва да увеличим външния патрул на шейсет процента. И да сме непрекъснато нащрек. Лайл, започни обиколка на периметъра.

Той набра кода и излезе.

С Бар се върнахме в къщата. Джоан беше в дневната и се взираше към затворената врата на спалнята в дъното на коридора.

— Директорът на групата ти? — казах иМ. — В която си работила преди?

— Да?

— Искам да разговарям с него.

Тя кимна сдържано. Разбираше, че е безполезно да спори. И беше права.

Извади телефона си от дамската чанта. Остави го върху бюрото ми, натисна «високоговорител» и бутона за бързо набиране. Макар днешните кодирани телефони да не звучат като факсове, стори ми се, че долавям жужене и прищракване, преди от черната кутийка пред нас да долети глас:

— Уилямс.

— Аз съм — каза Джоан. Настъпи пауза — явно докато електрониката анализира гласа иМ. — На високоговорител сме.

— Ясно — измърмори Уилямс — Изчерпателно.

Тоест — разкрили сме положението.

— Да, сър.

Представих се и обясних, че отговарям за охраната на Кеслерови.

Уилямс, с неизвестното собствено име, отвърна:

— Знаех си, че е въпрос на време. Някой си играе със сървърите ни.

Несъмнено бях ядосан от укритата информация за предишната иМ кариера, но си припомних мантрата за целта и ефективните ходове за постигането иМ. Моментът за обвинения не беше настъпил. Задачата ми сега бе да опазя Кеслерови и да открия поръчителя, наел Лавинг. Затова казах:

— Трябват ми всички данни за мъжа, замесен в последния случай на Джоан.

От другата страна настана мълчание — явно реакция на молбата ми. Или пък защото за него Джоан беше Лили Хоторн.

— Никакви улики не сочат, че е въвлечен. Или някой друг, с когото Джоан е контактувала. Наблюдаваме ситуацията от самото начало.

— Въпреки това искам името.

— Не мога.

— Разбираш, надявам се, че изпълнявам операция. И тя включва самостоятелна оценка на риска. Не мога да се опирам на голи думи.

— А моята работа изисква да си държа езика зад зъбите.

— Знам — проточих бавно.

И оставих заплашителния ми тон да нажежи атмосферата.

Уилямс въздъхна.

— Казва се Аслан Цагаев. Чеченски мюсюлманин. Натурализиран.

— Наблюдавате го. Къде е?

— В момента? У дома си в Александрия.

— С какво се занимава?

— Притежава половин дузина магазини за килими. Един ресторант. Хората ми провериха всичко, Корт. Наистина всичко. Телефони, банкови сметки, пътнически документи, акции, инвестиции, семейство, братя и сестри, сътрудници. Нищо. Абсолютно чист е.

— Чеченски мюсюлманин. Ходи ли в Близкия изток?

— Да. По работа. Купува килими. Но не сме му вързали навигатор около врата. Съпрузите, с които си имаше вземане-даване тук, бяха пакистанци, не араби. Никакви съмнителни обаждания през последните две седмици. Офисът му работи по график. За бога, Корт, и ние го приемаме на сериозно. Знаем какво вършим.

— Възможно ли е да е под дълбоко прикритие, в летаргия?

— Шест години? Не действат така. — Каза го самоуверено. — А и агентите под дълбоко прикритие не работят на доброволни начала в джорджтаунския ислямски младежки център. Дори не припарват до места, започващи с «Ис». По-скоро щеше да пече сладки за презвитериански благотворителни разпродажби.

— Други възможни лица?

— Няма.

Сигурно защото бяха мъртви.

— Искам името на аналитика ти, който отговаря за Цагаев.

— Корт, какво знае Лили… какво знае Джоан, което би могло да го заинтригува след толкова години?

Отговорът ми се струваше съвсем очевиден.

— Знае къде да открие теб, нали?

Глава 47

След като приключихме с разговора, Джоан впери очи към коридора към затворената врата на спалнята, зад която съпругът иМ несъмнено кипеше от гняв.

Тръгна напред, но спря и се върна на канапето.

Обадих се на аналитика на Уилямс. Директорът му бе разрешил да ме информира — само по проблеми, свързани със сигурността на Джоан Кеслер, разбира се, а не за убийствата — и аз си записах адресите, телефонните номера, имената на съдружниците и компаниите на Аслан Цагаев. Аналитикът подкрепи твърденията на Джоан и Уилямс, добавяйки, че нито той, нито изпратеният на място в събота сутринта офицер по сигурността са открили връзка между Цагаев и Лавинг.