Джефри Дивър - Пастирът

— Убила си двайсет и двама души?

— Някои задачи бяха срещу групи, други — за залавяне на лица за разпит.

— О, божичко! — измърмори Райън. — Божичко! — След кратко мълчание попита: — Продължи ли, след като се запознахме?

— Не. Действах още година, но не участвах в операции. Отказах. Настояваха. Но аз отказах.

Предположих, че са настоявали, защото е била добра.

Тя се обърна към мен:

— Наистина, Корт, хората от организацията ми провериха всичко. Няма връзка между задачите ми и Хенри Лавинг. Напуснах преди шест години. Безсмислено е да ме вземат на мушка сега.

Райън Кеслер се взираше през прозореца и по напрегнатата му усмивка отсъдих, че е стигнал до извода, който бях направил преди десетина минути.

— В операция ли участваше, когато те срещнах? — попита съпругата си.

Джоан преглътна с поруменяло лице.

— Казах ти, че се водех активна още година, но…

— Не, искам да кажа в деня, когато те срещнах, Джо. — Тя замълча и той додаде: — Господи! В закусвалнята. Изпълнявала си задача.

Предполагах, че собственикът и съпругата му са били ядро на терористична група. Джоан и партньорът иМ са получили заповед да ги отстранят. Влезли са в закусвалнята, преценили са, че теренът е чист, и са се обадили на изпълнителя, престорил се на крадец за пред видеокамерата. Планът явно е бил той да избяга, а Джоан и партньорът да дадат показания пред полицията, описвайки случая като грабеж със злополучен край.

Само че детектив Райън Кеслер беше чул изстрелите и се бе втурнал в закусвалнята.

Герой…

— Не ме простреля бандит от Югоизточния значи… а проклетият ви професионален убиец.

В гласа на Джоан се прокраднаха чувства:

— Десет пъти проверих полицейския график! Не трябваше да има никого наблизо.

— Ти ли отговаряше за операцията?

Тя въздъхна. Разбираше, също като мен, какво ще последва.

— Аз, да.

— И ти даде заповедта за… как го наричате… елиминирането?

— Не го наричаме така, но да, аз я дадох.

— И пак ти му нареди да стреля по мен?

Джоан понечи да отговори, но гласът иМ пресекна.

— Трябваше да измъкнем колегата си от там. Използвах код. Да рани леко невинен. Не бихме го сторили, ако ти не беше въоръжен. Но ти се появи изневиделица…

Чу се трясък и аз подскочих. Мари се бе изправила рязко, събаряйки чаша с кафе, която се разби на парчета върху пода. Мари пристъпи напред и се втренчи в лицето на сестра си. Джоан сведе поглед.

— Нахвърляш ми се, задето съм си избрала неподходящ приятел! — разфуча се Мари. — Наговаряш куп ужасни неща за мен. Наричаш ме безотговорна. А ти… — давеше се младата жена от гняв. — Ти си убивала хора!

Джоан не отговори. Само извърна очи. Забелязах, че кокалчетата на свитите иМ в юмруци ръце са побелели. Мари се завъртя и изтича по коридора към спалнята си.

Райън поклати глава и каза на Джоан:

— Аз не съм те спасил. Не съм спасил никого.

— Аз… о, скъпи! Милион пъти се опитвах да ти обясня. Аз…

— Значи си излизала с мен от съчувствие. От угризения на съвестта.

— Не! Излизах с теб, защото исках да се променя. Исках истински живот, нормален живот. Исках теб. Ти беше добър човек. Постъпваше правилно. Вече не можех да понасям работата си.

Тя протегна ръка към него. Той се отдръпна. Влезе в кухнята, грабна бутилката с уиски, престояла недокосната цял ден, и изчезна в коридора.

Вратата към спалнята се затвори. Очаквах да чуя хлопване, но всъщност се ориентирах по причернелия процеп светлина. Бравата изщрака едва доловимо.

Глава 46

Останах в дневната сам с Джоан.

Преглеждах строго секретните документи, които Дюбоа ми беше изпратила. Голяма част от текста беше редактирана; изтрито бе името на организацията иМ — далеч по-тайна дори от моята. Не беше премахната обаче снимка на Джоан отпреди осем или десет години. И името иМ в агенцията — Лили Хоторн. Жената на снимката приличаше много на жената до мен. Симпатична, но не красива, сериозна, стройна.

Резервирана и с безизразно лице.

Осъзнах колко много загадки от предишните дни вече са разрешени. Отчаяната решимост на Джоан да отпрати Аманда на друго място, опасявайки се да не отвлекат или да наранят момичето заради нея. Загрижеността иМ за съседите във Феърфакс, семейство Нокс — тревога, която навремето ми се бе сторила прекалена с оглед на ситуацията. Джоан всъщност бе ужасена да не би да се окаже виновник за смъртта на съпругата на Теди. Спомних си и колко настойчиво ме разпитваше заради кой от случаите на Райън са наели Лавинг. И тършуването из компютъра на Мари с надеждата да открие улика, че не тя, а сестра иМ е причината.