Джефри Дивър - Пастирът

— Значи Цагаев е съдействал на органите на властта и е изживял американската мечта?

— Оженил се, родили му се две деца и загърбил изцяло предишния си живот.

Понастоящем такива примери не са рядкост, мислех си, вгледан в Джоан.

— Но през последните няколко години е станал по-набожен, макар да посещава със семейството си по-умерена джамия. И явно води светски живот. Притежава магазини за килими и ресторант. Децата му учат в добри частни училища. Пътува отвъд океана. Най-често до Турция. Заради килимите, предполагам. И до Саудитска Арабия и Йордания.

— Включен ли е в някакви списъци?

— Не, нито в нашите, нито в британските. Няма го и в пакистанските, индийските, йорданските, саудитските и израелските бази с данни.

Привидно невинен. Да. Но аз все още харесвах идеята си за спящо ядро.

Дюбоа продължи с останалата информация, която ми беше необходима — за регистрация на оръжие (никаква, понеже е бил подсъдим и не може да притежава оръжие), наказателни процеси (никакви), пътнотранспортни нарушения (едно — преждевременно пресичане на бялата лента преди завой вдясно), уличаващи публикации в социалните интернет мрежи (никакви), коли, ипотеки, медицинско досие, необичайни покупки на продукти, пътнически документи и финансово състояние на магазините за килими и ресторанта.

Знаех, че хората на Уилямс са му дали зелена светлина, но аз все още не бях убеден в невинността му.

Прекъснах връзката. Джоан ме погледна. Беше чула всичко.

— Смяташ, че е Цагаев?

— Не знам. Проучваме.

— Изглеждаше толкова незначителен. Не виждам как е възможно да е той.

Седна на канапето до мен. Аз се облегнах назад. Лъхна ме миризма на стара тапицерия.

— Благодаря — каза след миг тя.

Вдигнах вежди.

— За Мари. Не беше длъжен да я търсиш. Не ти влиза в работата.

— Напротив. Не е ефективно подопечните ти да са разделени. Твърде рисковано е.

Тя ме изгледа многозначително.

— Рисковано е за нея, нали?

Сниших глас, макар да знаех, че Мари не може да ни чуе.

— Покатери се върху скалите над реката. Но не мисля, че възнамеряваше да скочи.

— Но не си сигурен.

— Не. Не съм. Уязвима е. Но не е безнадеждно изгубена.

— Като мен.

Не отговорих. Какво да кажа? Задачата ми се състоеше в опазването на физическото «аз» на подопечните ми, а тяхната — да се грижат за душите и сърцата си.

— Знаеш ли коя е най-голямата ми грешка, Корт? Въобразих си, че мога да имам всичко. Да работя за Уилямс и после да създам семейство, сякаш миналото не съществува. — Кимна към спалнята. — Когато поех екипите, смятах нормалния живот за нещо недопустимо. — Въздъхна. — Преди време една от операциите ми се провали. Простреляха ме. Тежко.

— Официално се води катастрофа.

Джоан вече не се изненадваше от информацията и предположенията ми.

— Пластичните хирурзи се погрижиха да прилича на нараняване от пътен инцидент. — Безрадостна усмивка. — Мислят за всичко. — Присви устни. — Но приключих с възможността да имам деца.

— Разбирам. Съжалявам.

Поклати глава, чудейки се сигурно как би реагирал Райън, ако узнае.

— След това посещавах терапевт. Не страдах. Приемах случилото се като знак, че трябва да продължа със «Сикъл». Но после срещнах Райън и дъщеря му. Осъзнах какво съм пропуснала. И го пожелах. Глупава постъпка. Първо, не биваше да постъпвам в организацията или да остана в нея и да се заблуждавам, че мога да бъда съпруга и майка. — Бледа усмивка. — Учудвам се, че ме разкриха след цели шест години. Няма как да имаме и двете, Корт. И ти го знаеш. Разликата е, че ти си искрен. Дори не си опитвал.

Неволно сведох очи. Джоан добави:

— Или си опитвал, но не се е получило… Съжалявам. Не беше редно.

Не реагирах. Олекна ми, когато долових жуженето на телефона.

— Трябва да вдигна.

— Разбира се.

Натиснах зеления бутон.

— Фреди? Какво става?

— Нещо хубаво, Корт. Теорията за мечката проработи. Прав беше. Слушай: преди петнайсет минути засякохме сигнал от мобилен телефон, регистриран на брата на служител в «Анандейл Карпет» — компанията на Цагаев. Кутийките ни анализираха гласовете и на двамата събеседници. Имаме запис на гласа на Цагаев отпреди време; резултатът беше положителен, както очаквахме. Не очаквахме обаче, че приятелчето, с което разговаря, ще се окаже твой познайник. Хенри Лавинг. — Застинах, приведен над бюрото. — Прекарахме го през три компютъра и го тествахме с четири предишни записа на Лавинг. Няма съмнение, че е той.