Ан Райс - Полунощ

Госпожица Карл вече наближаваше деветдесетте, беше само кожа и кости, с гърбав нос, бяла коса и очила с дебели стъкла, които увеличаваха неприятно очите и?. Глезените над черните и? обувки с връзки бяха подути. Наложи и? се да седне на надгробния паметник по време на прощалното слово на гробищата.

Самата къща бе добила съвсем жалък вид. Отец Матингли видя това с очите си, когато мина с колата оттам.

Деидре също се беше променила. Крехката и? красота на цвете в саксия най-после бе изгубена. И въпреки сестрите, които я разхождаха напред-назад, тя бе започнала да се парализира, а ръцете и? бяха извити надолу и навън при китките, като при болен от артрит. Казваха, че главата и? вече постоянно била килната на една страна, а устата и? зеела отворена.

Беше тъжна гледка дори отдалече. А бижутата я караха да изглежда още по-жалка. Диамантени обици на безчувствен инвалид. Смарагд, голям колкото нокътя на палеца! И отец Матингли, който смяташе човешкия живот за най-свещеното нещо, си помисли, че смъртта би била благословия за Деидре.

Следобедът след погребението на Нанси той посети къщата и срещна някакъв англичанин в другия край на оградата - много представителен мъж, който се представи като Аарън Лайтнър.

- Знаете ли нещо за тази нещастна жена? - попита Лайтнър без заобикалки. - Вече десет години я виждам на тази веранда. Да ви кажа, безпокоя се за нея.

- Аз също - призна отец Матингли. - Но те казват, че няма какво да се направи.

- Много странно семейство - рече съчувствено англичанинът. - Много е горещо. Чудя се дали тя усеща жегата? Май са сложили някакъв вентилатор над нея. Виждате ли? Но изглежда е счупен.

Отец Матингли веднага хареса англичанина. Толкова енергичен и едновременно с това учтив човек. И беше облечен много добре - в прекрасен ленен костюм. Дори носеше бастунче. Това напомни на отец Матингли за джентълмените, които обичаха да се разхождат привечер по Сейнт Чарлз авеню. Винаги можеше да ги видиш на предните веранди, със сламени шапки на главите, загледани в движението по улицата. О, отминала ера.

Отец Матингли усети, че се е впуснал в приятен, приглушен разговор с англичанина под ниско надвисналите дъбове. Говореха за всички «познати» неща, с които мъжът изглеждаше доста наясно - лечението с електрошок, санаториумите, дъщерята, осиновена преди много години в Калифорния. Но отец Матингли дори и не си помисли да спомене за пуснатата от Дейв Колинс клюка за Стела и «мъжа». Да повтори подобна безсмислица щеше да е напълно нелепо. Освен това така щеше да се приближи твърде много до онези болезнени тайни от изповедта на Деидре.

Двамата с Лайтнър някак си неусетно се озоваха в «При командора» за късен обяд по покана на англичанина. За отеца това бе огромно удоволствие. От години не бе обядвал в хубав нюорлиански ресторант като този, с покривки и ленени салфетки. А и англичанинът бе поръчал отлично вино.

Лайтнър откровено призна, че се интересува от историята на семейства като Мейфеър.

- Знаете ли, те са имали плантация в Хаити, когато то още се е наричало Сан Доминго. Наричала се е Мей Феър, мисля. Натрупали са състояние от кафе и захар в дните преди отмяната на робството.

- Наистина сте запознат с миналото им - изуми се свещеникът.

- О, да - отвърна Лайтнър. - Има го в историческите книги. Плантацията била управлявана от една властна жена, Мари Клодет Мейфеър Ландри, която следвала стъпките на майка си - Анжелик Мейфеър. Живеели там от четири поколения. Шарлот била онази, която се преселила на острова от Франция, през 1689-а. Да, Шарлот. Тя родила близнаци - Петер и Жан Луис, които доживели до осемдесет и една години.

- Не думайте. Не съм и чувал за тях, това е било много отдавна.

- Но всичко е записано. - Англичанинът сви рамене. - Дори черните бунтовници не посмели да подпалят плантацията. Мари Клодет успяла да емигрира с царски откуп под формата на имущество, като взела и цялото си семейство. После се появила Ла Виктоар в Ривърбенд край Ню Орлиънс. Мисля, че са я наричали просто Ривърбенд.

- Госпожица Мери Бет е родена там.

- Да! Точно така. През, момент да помисля, през 1871 година. Но накрая реката погълнала онази стара къща. О, била е много красива, с колонади. Запазени са нейни фотографии в много от старите пътеводители на Луизиана.

- Ще ми се да я видя - каза свещеникът.

- Построили са къщата на Първа улица преди Гражданската война - продължи Лайтнър. - Всъщност Катерин Мейфеър я е построила, а по-късно братята и? Жулиен и Реми Мейфеър са живели в нея. След това пък Мери Бет я направила свой дом. Тя не харесвала провинцията. Мисля, че Катерин се е омъжила за един ирландски архитект, онзи, който умрял много млад от жълта треска. Знаете ли, че точно той е построил банките в центъра. Да, казвал се е Монахан. След смъртта му Катерин не искала вече да остава в къщата на Първа улица, защото тя била построена от него и и? навявала мъчителни спомени.