Ан Райс - Полунощ

И какво мислите се случи в спалнята? Там не беше само възрастната жена, а и двете и? дъщери - едната на девет, а другата на единайсет. Те уж помагаха в подготовката - преглеждаха Жулиен, да се изразя по-деликатно, за да се уверят, че той няма… нали се сещате… после започнаха да го мият. Казвам ви, бях направо втрещен, докато гледах тези деца да извършват толкова интимни процедури. А когато Жулиен си легна с майка им, двете момиченца останаха в леглото. Бяха много хубави, едното тъмнокосо, а другото с руси къдрици. Носеха къси камизолки и черни чорапи. Бяха много съблазнителни, дори за мен. Малките им гърдички се очертаваха през камизолките. Бяха още съвсем неразвити. Не зная защо това ми се стори така прелъстително. Те седнаха до високата резбована табла на леглото - сигурно се сещате, имаше ги едно време тези фабрични легла, високи до тавана, с балдахин и корона. Двете момичета целуваха Жулиен като ангели, докато той… докато той… оправяше майка им, ако мога така да се изразя.

Никога няма да забравя тези деца и колко естествено ми се стори всичко! Колко естествено беше за Жулиен.

Разбира се, той вършеше всичко това толкова грациозно, друг едва ли би могъл да се държи като него в такава ситуация. Сякаш беше Дарий, царят на Персия, в своя харем. У него не се долавяше никакво смущение, никаква грубост. След това пи шампанско с тях, дори малките пиха. Майката се опита да съблазни и мен, но аз веднага я отрязах. Жулиен сигурно щеше да остане там цялата нощ, ако не го бях помолил да си тръгваме. Учеше момичетата на «ново стихотворение». Явно всеки път им казваше по едно стихотворение; те рецитираха три или четири от предишни уроци. Едното беше сонет на Шекспир. А новото беше от Елизабет Барет Браунинг.

Нямах търпение да се махна от това място. По пътя към дома направо му се развиках: «Жулиен, каквито и да сме, ние сме възрастни хора. Та това бяха още деца». Той си остана невъзмутим, както винаги. «Стига, Ричард, не бъди глупак. Това бяха така наречените «лесни деца». Те са родени в публичен дом и ще прекарат целия си живот по този начин. Не им направих нищо лошо. И ако аз не бях избрал майка им тази вечер, някой друг щеше да бъде и с нея, а после и с тях. Но ще ти кажа какво ме поразява във всичко това. Това, че животът все пак устоява, независимо от обстоятелствата. Разбира се, това е мизерно съществуване. Но как иначе? Все пак тези деца са намерили начин да живеят, да дишат, да се радват. Те се смеят и са изпълнени с любопитство и нежност. Те са се приспособили. Мисля, че това е точната дума. Те са се приспособили и посягат към звездите по свой собствен начин. Това е изумителното за мен. Те са като дивите цветя, които растат в пролуките по паважа, устремени към слънцето, без значение колко крака ги тъпчат.»

Спорих повече с него, но си спомням, че той продължи да говори. Каза, че във всеки град има деца, които са дори по-нещастни от тези. Разбира се, това не оправдаваше постъпката му.

Знаех, че ходи често в Сторивил, без да ме взима със себе си. Но ще ви кажа нещо още по-странно… (Тук той се поколеба. Имаше нужда от малко подбутване.) Той често взимаше Мери Бет със себе си. Водеше я в Бялата зала на Лулу и в Арлингтън. Тогава Мери Бет се обличаше като мъж.

Неведнъж съм ги виждал да излизат така заедно. Ако бяхте видели Мери Бет, щяхте да разберете. Тя изобщо не беше грозна жена, но съвсем не можеше да мине за деликатна. Беше висока, със здраво телосложение, с доста едри черти. Обличаше някой от костюмите на съпруга си и изглеждаше като много хубав мъж. Връзваше дългата си коса и я скриваше под шапката, носеше шал на врата, понякога и слънчеви очила, въпреки че не съм сигурен защо.

Помня, че това се случи поне пет пъти. После ги чух да говорят как е заблудила всички. Съдия Макинтайър понякога ходеше с тях, но ми се струва, че те не искаха да го взимат със себе си.

Веднъж Жулиен ми каза, че точно така съдия Макинтайър се е оженил за Мери Бет - запознали се в Сторивил две години преди моето пристигане. Тогава той още не бил съдия, а просто Даниъл Макинтайър. Срещнал Мери Бет там и цяла нощ играл билярд с нея и Жулиен. Чак до сутринта не разбрал, че тя е жена, а когато все пак се усетил, не искал да я пусне да си тръгне.

Жулиен ми разказа това. Слезли в квартала само да се поразходят и да послушат «Рази Дази Спазм Бенд». Сигурно сте чували за тях, бяха добри, наистина добри. Понякога Жулиен и Мери Бет, която при тези екскурзии се подвизаваше под името Жул, отиваха във «Вили Пияца». Точно там срещнали Даниъл Макинтайър. След това обикаляли заедно да търсят добър билярд, защото Мери Бет беше много умела в тази игра.