Ан Райс - Полунощ

Един път му изневерих и се прибрах чак след два дни, като очаквах най-ужасната кавга. Но той се отнесе с мен с… как се казва… с объркваща сърдечност. Излезе, че знае всичко, знае какво съм направил и с кого, и по най-приятния и искрен начин ме попита защо съм сторил такава глупост. Беше направо неестествено. Аз избухнах в сълзи и му признах, че съм искал да покажа независимостта си. Все пак той беше доста обсебващ човек. След това вече бях готов да сторя всичко в замяна на това добро отношение. Не зная какво щях да правя, ако ме бе изхвърлил!

Той прие всичко това с усмивка. Потупа ме по рамото и ми каза да не се притеснявам. Уверявам ви, в този миг завинаги ме излекува от желанието да скитосвам! Никак не беше приятно да се чувствам така ужасно, а той да е така спокоен и опрощаващ. Научи ме на някои неща, наистина.

После заговори, че можел да чете мисли и можел да вижда какво става на разни места. Говори дълго за това. Не знаех дали е сериозен, или това е просто още една от шегите му.

Имаше най-красивите очи. Беше много красив старец, наистина. Обличаше се много елегантно. Може да се каже, че беше нещо като денди. С онзи фин бял ленен костюм с жълта копринена жилетка и с бялата панамена шапка изглеждаше просто разкошно.

Мисля, че го имитирам и до ден-днешен. Не е ли тъжно? Ходя насам-натам и се опитвам да изглеждам като Жулиен Мейфеър.

О, но това ми напомня нещо странно, което ме уплаши! И до днес не знам какво точно стана. Предната нощ разговаряхме за това как Жулиен е изглеждал като млад, колко красив е на фотографиите, те бяха като истинска история на фотографията, можеха да послужат за учебно помагало. Първите бяха дагеротипии, после феротипии, по-късно истински фотографии в червеникавокафяво на картон, накрая черно-бели снимки, каквито имаме днес. Така или иначе, той ми показа много от тях и аз казах: «О, как ми се иска да съм те познавал като млад, бил си истински красавец». После млъкнах засрамен. Реших, че може да съм го обидил. Но това беше Жулиен, той просто ми се усмихваше. Никога няма да го забравя. Седеше в края на кожения си диван с кръстосани крака и ме гледаше през дима от лулата си. После каза: «Е, Ричард, ако искаш да знаеш какъв съм бил тогава, може да ти покажа. Ще те изненадам».

Тази нощ бях в центъра. Не си спомням защо. Може би просто съм искал да изляза. Нали разбирате, понякога тази къща е много потискаща. Беше пълна с деца и старци, и Мери Бет Мейфеър винаги се мотаеше наоколо. Не ме разбирайте погрешно, харесвах Мери Бет, всички харесваха Мери Бет. Аз наистина много я обичах, докато Жулиен не умря. С нея се разговаряше лесно. Винаги изслушваше хората, това все ми се струваше някак странно. Щом влезеше, тя сякаш ставаше център на внимание. Засенчваше всички останали. Пък и онзи неин съпруг, съдия Макинтайър.

Той беше отвратителен. Винаги беше пиян. И голям скандалджия, казвам ви. Често го виждах да се прибира от някой ирландски бар на Мегазин стрийт. Не беше от класата на Мейфеър. Беше образован, истински ирландски аристократ, наистина, и все пак Мери Бет го караше да се чувства по-нисш. Тя винаги му казваше разни неща, като например, че трябва да слага салфетката на скута си или пък да не пуши пура в трапезарията, или че хапе лъжицата, когато яде, и шумът я дразни. Той и? беше вечно обиден. Но мисля, че все пак я обичаше. Затова тя можеше да го уязви толкова лесно. Наистина я обичаше. Трябва да я познавате, за да го разберете. Тя беше красива. Но не в това беше работата. Тя беше… беше… абсолютно завладяваща! Мога да ви разкажа доста неща за нея и младите мъже, но не искам да говоря за това.

Те седяха с часове на масата след вечеря, Мери Бет, съдия Макинтайър и Жулиен, както и разбира се, Клей Мейфеър, докато беше там. Никога не съм виждал хора, които толкова да обичат да си говорят след вечеря.

Жулиен можеше да изпие половин бутилка бренди. Малката Стела заспиваше в скута му. О, Стела с красивите къдрици, скъпата красива Стела. И красивата малка Бел. Тя постоянно се разхождаше насам-натам с куклата си. И Милата Мили, така я наричаха, но по-късно престанаха. Тя беше по-малка от Бел, но като че я надзираваше. Беше трудно да разбереш Бел. Отначало си мислиш, че е сладурче, истинско ангелче. В къщата често идваха и много братовчеди. И синът на Жулиен, Гарланд, често се отбиваше след училище. Ами Кортланд, наистина харесвах Кортланд. По едно време се говореше, че ще се жени за Мили, но тя му беше първа братовчедка, защото бе дъщеря на Реми, а по това време такива бракове вече не се приемаха добре. Мили така и не се омъжи. Тъжна история…