Ан Райс - Полунощ

Жулиен е имал подобни компаньони през целия си живот, но за повечето от тях не се знае нищо.

Двамата, за които имаме сведения, са квартеронът Виктор Грегоар и един англичанин на име Ричард Леуелин.

Виктор Грегоар работел за Жулиен в края на деветнайсети век като личен секретар или дори като личен камериер. Той живеел в помещенията за слугите на Първа улица. Бил изключително красив мъж, каквито били всички любовници на Жулиен, мъже или жени. Говорело се дори, че носи кръвта на Мейфеър.

Нашето разследване потвърди, че той наистина е праправнук на една прислужница квартеронка, която пристигнала от Сан Доминго заедно със семейството, и вероятно е наследник на Петер Фонтене Мейфеър, брат на Жан Луис и син на Шарлот и Петир ван Абел.

Както и да е, Жулиен много обичал Виктор, но през 1885 година между двамата избухва скандал, някъде по времето на смъртта на Сузет. Едно не особено надеждно свидетелство твърди, че Виктор е обвинил Жулиен, че не се отнася с достатъчно състрадание към умиращата си съпруга. Вбесен, Жулиен пребил Виктор. Братовчеди на семейството постоянно повтаряли тази история.

Сякаш всички смятали, че Виктор е бил прав и тъй като бил много предан слуга на Жулиен, имал правото да каже истината на господаря си. По онова време се знаело, че Виктор е най-близкият човек на Жулиен и че прави всичко за него.

Трябва да се добави обаче, че има силни доказателства за любовта на Жулиен към Сузет, без значение колко разочарована е била тя от него, както и за това, че всъщност се е грижел добре за нея. Синовете му били уверени, че той е обичал майка им. На погребението и? Жулиен бил много печален. С часове утешавал родителите и? и зарязал целия си бизнес, за да бъде с дъщеря си Жанет, която «така и не се възстановила» след смъртта на майка си.

Ще отбележим и че Жулиен бил почти в истерия на погребението на Жанет няколко години по-късно. В един момент даже се вкопчил в ковчега и отказвал да го пусне, за да го положат в криптата. Гарланд, Баркли и Кортланд насила го откъснали от него, за да може да бъде извършено погребението.

Днес наследниците на сестрите и братята на Сузет казват, че пралеля им Сузет, която навремето живяла на Първа улица, била всъщност докарана до лудост от съпруга си Жулиен - защото той бил перверзен, жесток и разпуснат по начин, който показвал някаква вродена лудост. Но тези приказки са доста мъгляви и не се основават на някакви конкретни знания за онова време.

Но да продължим с историята на Виктор. Той загинал трагично, докато Жулиен и Мери Бет били в Европа.

Една нощ, когато се прибирал у дома през Гардън Дистрикт, Виктор излязъл на пътя на някаква карета на ъгъла на Филип и Притама, бил повален и получил сериозен удар по главата. Два дни по-късно умрял от масивни мозъчни травми. Жулиен научил за това на връщане от Ню Йорк и наредил да бъде изработен красив паметник за Виктор в гробище номер три на Сейнт Луис.

Доказателствата, че двамата са имали хомосексуална връзка, всъщност са доста незначителни, ако не се брои по-късното изявление на Ричард Леуелин, последния мъжки партньор на Жулиен. Освен това Жулиен купувал огромно количество дрехи за Виктор, подарявал му красиви ездитни коне, както и прекомерни количества пари. Двамата не се разделяли с дни, пътували до Ривърбенд и до Ню Йорк, а Виктор често спял на канапето в библиотеката на къщата на Първа улица, а не в стаята си в слугинските помещения.

Колкото до думите на Ричард Леуелин, той не е познавал Виктор, но е казал на член на нашия орден, че Жулиен някога е имал цветнокож любовник с това име.

Свидетелство на Ричард Леуелин

Ричард Леуелин е единственият приближен на Жулиен, лично разпитван от член на ордена, и е повече от случаен наблюдател.

Онова, което той има да каже - за Жулиен и за други членове на семейството - прави свидетелството му обект на специален интерес, въпреки че думите му в по-голямата си част остават непотвърдени. Той ни предоставя най-близък поглед към семейство Мейфеър.

Затова смятаме, че си струва да предадем думите му в пълнота.

Ричард Леуелин дошъл в Ню Орлиънс през 1900 г., когато бил на двайсет години, и започнал работа при Жулиен, точно както Виктор навремето. Въпреки че тогава бил вече на седемдесет и две години, Жулиен все още се интересувал живо от търговия, от производство на памук, недвижими имоти и банкерство. Той не спрял да работи до смъртта си, след четиринайсет години.

Леуелин работил за Жулиен до самия му край. През 1958 година, когато се включих активно в случая, Леуелин открито ми сподели, че е бил негов любовник.