Ан Райс - Полунощ

Тук го прекъснах и го попитах дали Карлота е плакала на погребението.

- Всъщност не. Даже не си спомням да съм я виждал там. Тя беше толкова ужасно дете. Толкова лишено от чувство за хумор и така противопоставящо се на всички. Мери Бет се отнасяше съвсем спокойно към нея, но Жулиен много се разстройваше. Мери Бет постоянно го успокояваше. Той ми каза веднъж, че Карлота ще пропилее живота си също както неговата сестра, Катерин.

«На някои хора не им харесва да живеят - каза ми той. - Не е ли странно? Те просто не могат да понасят живота и го възприемат като някаква ужасна болест.» Засмя се. Често се сещам за тези думи.

Жулиен обичаше живота. Наистина. Той бе първият в семейството, който купи автомобил. Беше «Штуц Беъркет», направо невероятно! И двамата се возихме с него из цял Ню Орлиънс. Много му харесваше!

Сядаше на предната седалка до мен - аз карах, разбира се. Увиваше се с едно одеяло, слагаше си защитни очила и не спираше да се смее и да се радва на пътуването, особено когато трябваше да сляза, за да завъртя манивелата! Беше забавно, наистина. И Стела обичаше колата. Ще ми се сега този автомобил да беше при мен. Мери Бет се опита да ми го даде, но аз отказах. Сигурно не исках да поемам отговорността за него. Трябваше да го взема.

После Мери Бет даде колата на един от любовниците си, някакъв млад ирландец, когото бе наела за кочияш. Доколкото си спомням, той и хабер си нямаше от коне. Струва ми се, че по-късно стана полицай. Та тя даде колата на него. Зная го, защото го видях веднъж и разговаряхме, тогава ми каза. Разбира се, той не продума нищо против Мери Бет пред мен. Беше достатъчно умен. Но сигурно си представяте защо една дама може да подари подобна кола. Наистина някои от нещата, които правеше, просто вбесяваха цялата рода. Но не смееха да и? кажат нищо. Тя винаги постъпваше така - вършеше най-невероятни неща, сякаш бяха нещо съвсем нормално.

Въпреки цялата си студенина и тя обичаше живота не по-малко от Жулиен. Наистина го обичаше. Да, Жулиен обичаше живота. Всъщност той така и не остаря.

Веднъж ми разказа какво са вършили с Катерин в годините преди войната. И с нея са погаждали същите номера като с Мери Бет по-късно. Само дето по онова време още е нямало Сторивил. Отивали на Галатин стрийт, в най-долнопробните крайбрежни кръчми. Катерин се обличала като млад моряк и си слагала бандаж на главата, за да прикрие косата си.

«Беше прекрасна - казваше Жулиен. - Трябваше да я видиш. Но онзи Дарси Монахан я съсипа. Тя му продаде душата си. Казвам ти, Ричард, ако някога решиш да продаваш душата си, не я продавай на друго човешко същество. Това е доста лоша сделка.»

Жулиен каза и много други странни неща. Разбира се, тогава Катерин вече се бе превърнала в съсухрена, откачена старица. Напълно луда. Точно от ония смахнати, които не спират да повтарят едно и също и късат нервите на хората.

Тя сядаше на пейка в задната част на градината и започваше да говори на мъртвия си съпруг Дарси. Това отвращаваше Жулиен. Набожността и? също му беше противна. Мисля, че Катерин имаше някакво влияние върху малката Карлота, но не съм сигурен в това. Двете винаги ходеха на службите в катедралния храм.

Спомням си, че веднъж между Жулиен и Карлота се разрази ужасен скандал, но така и не разбрах за какво. Жулиен бе толкова предразполагащ, не беше трудно да го харесаш. Това дете обаче не можеше да го понася. Карлота просто не можеше да търпи да е близо до него. Не спираха да си крещят зад затворените врати на библиотеката. Караха се на френски, така че не разбирах и дума. Накрая Жулиен изскочи навън и хукна нагоре по стълбите. В очите му имаше сълзи. На лицето му имаше някаква драскотина и той я притискаше с кърпичка. Мисля, че онова малко чудовище наистина го беше нападнало. Никога след това не го видях да плаче.

А тази кошмарна Карлота бе най-студеното и зло малко създание на света. Тя просто стоеше и го гледаше как се качва по стълбите, а после каза, че ще излезе на предните стълби, за да чака баща си да се върне.

Мери Бет беше там и и? отвърна: «Е, май ще ти се наложи да почакаш доста дълго. Защото баща ти в момента е пиян в клуба и няма да го качат на каретата преди десет. Така че по-добре си облечи палто, преди да излезеш».

И не го каза със злоба, а съвсем нормално, както казваше всичко, но трябваше да видите как я гледаше Карлота. Мисля, че тя обвиняваше майка си за пиенето на баща си, но ако е така, значи просто е била малка глупачка. Мъж като Даниъл Макинтайър щеше да е пияница, без значение за кого е женен - за Светата Дева или за Блудницата от Вавилон. Изобщо няма значение. Той сам ми каза, че баща му е умрял от пиене, дядо му - също. И двамата доживели едва до четирийсет и осем. Страхуваше се, че и той ще умре на четирийсет и осем. Не знам как успя да мине тая възраст. Нали знаете, семейството му имаше пари. Много пари. Ако питате мен, Мери Бет успя да го поддържа толкова дълго.