Ан Райс - Полунощ

Още щом пристигнали в Луизиана, Таламаска вече била в състояние да събира информация за тях там. Няколко от контактите ни в Луизиана вече били установени във връзка с две драматични явявания на призраци в града; и поне двама от нашите членове били посетили Ню Орлиънс - един, за да разследва явяването на призраците, а друг - на път към други места в Юга.

Друга причина за увеличаването на сведенията бил фактът, че семейство Мейфеър като че започнало да става все по-открито за наблюдение. Откъснати от позициите си в онова почти феодално общество и извън изолацията на Сан Доминго, те влезли в контакт с безброй много хора, включително търговци, свещеници, брокери, колониални чиновници и прочее. Богатството им, както и внезапната им поява на сцената, привлекли доста интерес.

За тях се разказвали всякакви истории още от момента, в който стъпили на тази земя. А по-късно потокът от информация ставал все по-пълноводен.

Промените през деветнайсети век също допринесли неизбежно за все по-нарастващата осведоменост. Развитието на пресата и периодичните издания, все по-засилващата се тенденция да се водят обширни отчети, както и изобретяването на фотографията са улеснили значително събирането на по-детайлни данни за историята на семейство Мейфеър.

Разрастването на Ню Орлиънс като богат и проспериращ пристанищен град осигурило среда, в която мнозина можели да бъдат разпитвани за Мейфеър, без никой да забележи това.

Но онова, което не трябва да забравяме, докато изучаваме по-нататъшната история на семейството, е следното: въпреки драматичните промени в него през деветнайсети век, е възможно то изобщо да не се е променило. Привидната промяна може да е просто следствие от различните методи на разследване. Сега научаваме повече за онова, което става зад затворените врати.

С други думи, ако знаехме повече за годините в Сан Доминго, можехме да съзрем по-силна приемственост. И отново - може и да не е така.

Какъвто и да е случаят, вещиците през деветнайсети век - с изключение на Мери Бет Мейфеър, която била родена през 1872 г. - като че ли са много по-слаби от онези, управлявали семейството в Сан Доминго. За отслабване на вещиците Мейфеър, което става доста явно през двайсети век, може да се говори - по фрагментарни сведения - още преди Гражданската война. Но всъщност картината е много по-сложна, както ще видим след малко.

Промените в нагласите и новото време може да са изиграли голяма роля за това отслабване. Колкото по-неаристократично и нефеодално и «по-цивилизовано» и «буржоазно» ставало семейството, толкова по-объркани ставали членовете му по отношение на своето наследство и сили. Макар че плантаторите в Луизиана се смятали за «аристократи», те определено не били такива в европейския смисъл на думата, а по-скоро се характеризирали с онова, което определяме като «средна класа».

«Модерната психиатрия» също като че ли изиграла роля за потискането и объркването на вещиците Мейфеър. И ние ще се спрем на този въпрос в най-големи подробности, когато разглеждаме семейството през двайсети век.

Но всъщност за всичко това можем само да предполагаме. Дори когато през двайсети век е бил осъществяван директен контакт между ордена и вещиците Мейфеър, не сме успявали да научим толкова, колкото сме се надявали…

Това не бива да се забравя…

Историята продължава…

При пристигането си в Ню Орлиънс Мари Клодет се настанила със семейството си в голяма къща в Рю Домейн и веднага купила огромна плантация в Ривърбенд, южно от града. Там построила къща, много по-голяма и по-луксозна от тази в Сан Доминго. Тази плантация била наречена Ла Виктоар в Ривърбенд и по-късно станала известна само като Ривърбенд. През 1896 година била отнесена от реката, но повечето от земята там все още е собственост на семейство Мейфеър и понастоящем на нея има петролна рафинерия.

Морис Мейфеър, чичото на Мари Клодет, прекарал целия си живот в тази плантация, но двамата му сина купили съседните плантации, където живеели в близък контакт със семейството на Мари Клодет. Малцина от наследниците на тези мъже са останали в областта след 1890 година, повечето се преместили в Ню Орлиънс. От тях произлизат безбройните «братовчеди», които станали постоянен фактор в живота на Мейфеър през следващите сто години.

Има множество публикувани рисунки на къщата на Мари Клодет в плантацията и дори няколко фотографии в стари книги. Тя била много голяма дори за периода и се различавала силно от преобладаващия стил, наречен гръцко възраждане. Била семпла колониална конструкция с прости кръгли колони, заострен покрив и веранди. Много приличала на къщата в Сан Доминго. Била две стаи широка, с коридори, които я разделяли от север на юг и от изток на запад, с много висок и разкошен тавански етаж.