Ан Райс - Полунощ

Вероятно им е била изплащана някаква компенсация за това им подчинено положение, или пък те са го приемали съвсем естествено. Не са запазени никакви истории за семейни свади или протести. Братът на Анжелик, който умрял по време на бурята в нощта на смъртта на Шарлот, бил малко момче, мило и мълчаливо по природа. Другият и? брат, Морис, бил познат като сговорчив и добродушен човек, който участвал в управлението на плантацията.

Няколко от наследниците на преселилите се във Франция през осемнайсети век братя, са участвали във Френската революция. Никой от емигриралите преди 1770 година не е носил името Мейфеър и затова Таламаска е изгубила следите на тези разклонения на рода.

През цялото време всички в семейството са били католици. Те даже подпомагали католическата църква в Сан Доминго, а един от синовете на Пиер Фонтене, девера на Шарлот, станал свещеник. Две жени от семейството са станали кармелитки. Една е участвала във Френската революция наред с всички останали членове на общината.

Парите на колониалното семейство, трупани през всички тези години от търговията със захар, тютюн и кафе с Европа и Северна Америка, често били депозирани в чуждестранни банки. Богатството им било огромно дори по мерките на мултимилионерите на Испаньола. Семейството като че ли винаги разполагало с фантастични количества злато и бижута. Това изобщо не било типично за плантаторите, чиито богатства обикновено били свързани със земята и реколтата.

Благодарение на това семейство Мейфеър оцеляло след Хаитянската революция, без да изгуби състоянието си, макар че всичките му поземлени имоти на острова били безвъзвратно изгубени.

Мари Клодет постановява така нареченото «Завещание на Мейфеър» през 1789 г., точно преди революцията, която принудила семейството да напусне Сан Доминго. По това време родителите и? били вече мъртви. По-късно, след като се преселила в Луизиана, тя доразвила клаузите в завещанието. Изтеглила голяма част от парите си от холандските банки и ги прехвърлила в Рим, Лондон и Ню Йорк.

Завещанието

Завещанието е извънредно сложна, квазизаконна серия от споразумения, прокарана главно чрез банките, които съхранявали парите. С него се установявало богатство, което не подлежало на законите за унаследяване на която и да било страна. В същността си то представлявало следното - огромното състояние на Мейфеър, в пари и имущество, се предавало в ръцете на една жена от всяко поколение, която приживе определяла своя наследница. Ако наследницата починела, преди да получи наследството, парите отивали при най-голямата от дъщерите и?. Само ако нямало жива наследница, наследството можело да бъде предадено на мъж. Обаче главната наследница имала правото да остави богатството си на мъж, ако такова било желанието и?.

Доколкото е известно на Таламаска, наследниците на завещанието никога не са умирали, преди да влязат в правата си, така че богатството никога не е оставало в ръцете на мъжки наследник. Роуан Мейфеър, най-младата от вещиците Мейфеър, е избрана още при рождението си от майка си Деидре, която пък е избрана при рождението си от Анта, а тя от Стела, и така нататък.

И все пак в историята на семейството е имало моменти, когато този избор е бил променян. Например Мари Клодет е избрала първата си дъщеря - Клер Мари, но по-късно е променила решението си и е избрала Маргьорит, третото си дете. Няма сведение Клер Мари да е знаела, че е избрана, но Маргьорит е знаела, че е наследница много преди смъртта на Мари Клодет.

Завещанието осигурява също и огромни обезщетения за братята и сестрите на наследницата във всяко поколение, като жените обикновено получавали два пъти повече от мъжете. Обаче никой член на семейството нямало да получи нищо, ако не приеме публично и завинаги името Мейфеър. Там, където законите не позволявали наследниците да използват името легално, те все пак оставали верни на традицията си и властите не ги закачали.

По този начин името Мейфеър се запазило и до днес. В много случаи членове на семейството оставяли това изискване към наследниците си заедно със състоянието си, макар че юридически не е било необходимо, в случай че те не са били преки наследници по смисъла на Завещанието.

Оригиналното завещание съдържало и комплекс от клаузи, с които се давала възможност за подпомагане на нуждаещи се членове на семейство Мейфеър, стига те да са запазили това име и да произхождат от хора, запазили фамилията. Наследникът можел също да остави до десет процента от завещанието на други Мейфеър, които не били негови деца, но отново при условието въпросният член на семейството да носи тази фамилия. В противен случай клаузите по завещанието се смятали за невалидни.