Ан Райс - Полунощ

Каквито и слухове да са се носили около тайните навици на това семейство, Жан Луис явно е притежавала същата власт, каквато и Шарлот е имала над околните. Отнасяла се към робите си с голяма щедрост и лично внимание, и то във време, прочуто точно с обратното.

Жан Луис е описвана като изключително красива жена, много ухажвана и много търсена. Никога не е смятана за зла, зловеща или пък за вещица. Хората, с които Таламаска влизала в контакт по нейно време, не знаели нищо за европейските корени на семейството.

Избягали роби често отивали при Жан Луис, за да ги защити от жестоките им господари. Тя купувала подобни нещастници и те и? били верни до гроб. Жан Луис олицетворявала закона в Мей Феър и наистина екзекутирала роби за предателство. Това обаче не я лишавало от любовта на останалите.

Анжелик била любимото дете на Жан Луис, а тя, от своя страна, била много предана на баба си Шарлот, и дори стояла до леглото и? в часа на смъртта и?.

В нощта на смъртта на Шарлот над Мей Феър се разразила ужасна буря, която не стихнала чак до сутринта, когато един от братята на Анжелик бил открит мъртъв.

Анжелик се омъжила за много красив и богат плантатор на име Винсент Сейнт Кристоф през 1755 г. и след пет години родила Мари Клодет Мейфеър, която по-късно се оженила за Хенри Мари Ландри и станала първата вещица Мейфеър, която се преселила в Луизиана. Анжелик имала и двама сина, един от които починал още като дете, а вторият - Лестан, доживял дълбока старост.

Всички доказателства сочат, че Анжелик е обичала Винсент Сейнт Кристоф и му е била вярна през целия си живот. Мари Клодет също е била много привързана към него и, изглежда, няма съмнение, че той е истинският и? баща.

Портретите на Анжелик, с които разполагаме, показват, че не е била толкова красива, колкото майка си и дъщеря си. Чертите и? са по-дребни, очите - също. Но все пак е била изключително привлекателна, с много къдрава тъмнокафява коса и е била смятана за красавица.

Мари Клодет обаче била изключително хубава - много приличала на красивия си баща, както и на майка си. Имала много тъмна коса и сини очи и била изключително дребна и деликатна. Съпругът и?, Хенри Мари Ландри, също е бил хубав мъж. Всъщност за това семейство се говорело, че винаги се женят за красавци и никога за пари или по любов.

Винсент Сейнт Кристоф бил нежна душа. Обичал да рисува и да свири на китара. Прекарвал много време при едно малко езерце, изградено специално за него в плантацията. Там съчинявал песни, които след това пеел на Анжелик. След смъртта му Анжелик имала няколко любовници, но отказвала да се омъжи повторно. Това също е много характерно за жените Мейфеър - обикновено те се омъжват само веднъж (или поне само веднъж удачно).

Онова, което най-добре характеризирало това семейство по времето на Шарлот, Жан Луис, Анжелик и Мари Клодет, били порядъчността, богатството и силата. Богатството на Мейфеър било легендарно в Карибите и онези, които влизали в спор със семейството, се натъквали на такава жестокост, че и за нея тръгнали слухове. Говорело се, че противопоставянето на семейство Мейфеър носи «лош късмет».

Робите се отнасяли към Шарлот, Жан Луис, Анжелик и Мари Клодет като към могъщи магьосници. Ходели при тях, за да бъдат изцерени от болести, и вярвали, че господарките им «знаят» всичко.

Но няма сведения друг, освен робите да е приемал тези истории на сериозно, нито пък се знае вещиците Мейфеър да са събуждали някакви подозрения или «ирационален» страх сред равните си. Никой не се е опитвал да оспорва превъзходството на това семейство. Хората жадували да бъдат поканени в имението. Семейството давало често богати приеми. Както жените, така и мъжете били смятани за много изгодни партии за женитба.

Не е ясно доколко останалите членове на семейството са били в течение на силите на вещиците. Анжелик е имала брат и сестра, които емигрирали във Франция, и още един брат - Морис, който останал у дома. Той имал двама сина - Луис-Пиер и Мартин - които също се оженили и останали като част от семейството в Сан Доминго. По-късно те се преселили в Луизиана с Мари Клодет и Морис под името Мейфеър, което носят наследниците им в Луизиана и до ден-днешен.

От шестте деца на Анжелик две момичета умират рано, две момчета емигрират във Франция, а третият - Лестан отива в Луизиана със сестра си Мари Клодет.

Мъжете в семейството никога не са се опитвали да си присвоят контрола върху плантацията и богатството, макар че по френските закони и двете са се полагали на тях. Напротив - те явно са приемали доминацията на избраните жени; а финансовите записи, както и слуховете, показват, че са били изключително богати хора.