Ан Райс - Полунощ

През двайсети век множество «братовчеди» са получавали пари от завещанието, предимно чрез Мери Бет Мейфеър и нейната дъщеря Стела, някои дори чрез Деидре, чиито пари били управлявани от Кортланд Мейфеър. Много от тези хора сега са богати, тъй като парите им били давани предимно във връзка с инвестиции или бизнес начинания, одобрени от главната наследница или неин пълномощник.

Таламаска знае за около петстотин и петдесет наследници, всички с фамилията Мейфеър. Едва ли и половината от тези хора познават основното семейство в Ню Орлиънс и знаят за завещанието, въпреки че са отдалечени с няколко поколения от правото да наследят богатството.

Стела е събрала около четиристотин Мейфеър и свързани с тях семейства през 1927 година в къщата на Първа улица. Има голям брой свидетелства, че тя се е интересувала предимно от онези членове на рода, които обладават свръхестествени способности. Но нейната история ще бъде разказана по-късно.

Потомци

Таламаска е разследвала множество потомци и е открила, че сред тях често се срещат хора с умерено силни психични заложби. При някои обаче те са много по-развити. В рода често се говори за предците, вещиците от Сан Доминго, и за това, че са били «любовници на Дявола» и са му продали душите си, за да ги направи богати.

Тези истории сега се разказват лековато, често с ирония или с почуда и любопитство, и повечето от потомците, с които Таламаска е осъществила ограничен контакт, не знаят всъщност нищо конкретно за своята история. Те не знаят дори имената на «вещиците». Не знаят нищо за Сузан или Дебора, макар че обичат да се шегуват с изявления от рода на «нашите предци са били изгаряни на клади в Европа» и «ние имаме дълга история във вещерството». Имат и доста смътни представи за завещанието - знаят, че един-единствен човек е главният наследник и името му, но нищо повече.

Потомците в региона на Ню Орлиънс обаче, знаят доста за преките наследници на рода. Те присъстват на раждания и погребения, събирали са се по всякакви поводи по времето на Мери Бет и Стела, както ще видим по-нататък. Таламаска разполага с множество техни снимки, както персонални, така и от семейни срещи.

Сред тях изобщо не са необичайни истории за явявания на призраци, гадаене на бъдещето, «телефонни разговори от отвъдното», както и умерена телекинеза. Потомци на рода, които нямат почти нищо общо със семейството от Ню Орлиънс, са споменавани поне в десетина различни истории за призраци. Трима далечни родственици са показали изключителни способности, но няма доказателства, че са ги разбрали или използвали за някаква цел. Доколкото знаем, те нямат никаква връзка с вещиците, със завещанието, със смарагдовата огърлица или с Лашър.

Говори се, че всички Мейфеър «чувстват», когато наследницата на завещанието умре.

Потомците на рода се страхуват от Карлота Мейфеър, опекун на Деидре Мейфеър, настоящата наследница, и говорят, че тя е «вещица», но не в смисъла на настоящото разследване, а просто като нарицателно за неприятна жена.

Резюме на материалите, свързани с годините в Сан Доминго

Ако се върнем към осемнайсети век, можем да кажем, че семейството неизменно се е характеризирало със сила, успех и богатство, с дълголетие и здрави роднински връзки. Вещиците от този период трябва също да бъдат окачествени като особено успешни. Без съмнение може да се предположи, че през този период те са контролирали напълно Лашър за своя собствена изгода. Но все пак трябва да отбележим, че не знаем дали това е истина. Просто нямаме никакво доказателство за противното. Няма свидетели, които да са виждали Лашър. Няма свидетелства за някаква трагедия в семейството.

Нещастните случаи, сполетяващи враговете на Мейфеър, неизменното натрупване на бижута и злато, безбройните истории на робите за всемогъществото на техните господарки са всъщност единствените доказателства за някаква свръхестествена намеса, но все пак те не могат да се смятат за неоспорими.

По-близките наблюдения, осъществени от опитни агенти, може би щяха да разкажат съвсем различна история.

Семейство Мейфеър, Луизиана

Деветнадесети век

Няколко дни преди Хаитянската революция (единственият успешен робски бунт в историята) Мари Клодет била предупредена от робите си, че и тя, и семейството и? могат да бъдат избити. Тогава заедно с децата си, брат си Лестан, жена му и децата му, както и чичо и? Морис и двамата му сина, заедно с техните съпруги и деца, тя избягала с огромно количество лични вещи, натоварени на цял керван от карети, и напуснала Мей Феър от най-близкото пристанище. Около петдесетина от личните роби на Мари Клодет, половината от които със смесена кръв, даже неколцина без съмнение потомци на мъжете Мейфеър, тръгнали със семействата си към Луизиана. Можем да предполагаме, че с тях са отпътували и множество книги и записки, тъй като впоследствие били четени от други хора, както тук ще стане ясно.