Ан Райс - Полунощ

Плантацията включвала две огромни гарсониери, където живеели мъжете от семейството, в това число и Лестан по време на вдовството му, и неговите четирима сина, всички приели фамилията Мейфеър (Морис винаги живял в главната къща).

Мари Клодет жънела същия успех в Луизиана, както предците и? в Сан Доминго. Тя отново добивала захар, но изоставила кафето и тютюна. Купила по-малки плантации за всеки от синовете на Лестан и давала щедри подаръци на децата им и на децата на техните деца.

Още през първите седмици в Луизиана семейството било посрещнато със страхопочитание и подозрение. Мари Клодет плашела хората и станала обект на множество спорове, докато уреждала бизнеса си в Луизиана, като не се свеняла дори да заплашва онези, които заставали на пътя и?. Купила огромен брой роби за плантацията си и в традицията на своите предшественици се отнасяла с тях много добре. Към търговците обаче не била толкова благосклонна и прогонила не един от тях с камшик от владенията си, като ги обвинявала, че се опитват да я измамят.

Местните я описват като «страховита» и «неприятна», макар и красива жена. Личните и? роби и трима слуги със смесена кръв всявали истински страх у робите, които тя купила от Луизиана.

Не след дълго била провъзгласена за магьосница от робите, които казвали, че тя не може да бъде измамена и че «гледа с дяволското око и има демон, когото изпраща след всеки, който и? се противопостави». Брат и? Лестан бил много по-обичан и веднага се сдружил с пияниците и картоиграчите от класата на плантаторите в областта.

Хенри Мари Ландри, съпругът и?, също бил харесван, но пасивен човек, който бил оставил всичко в ръцете на жена си. Четял ботаническите си списания от Европа и събирал редки цветя из целия Юг, като успял да създаде в Ривърбенд огромна градина.

Той починал в леглото си през 1824 година, след като приел последно причастие.

През 1799 г. Мари Клодет ражда последното си дете - Маргьорит, която по-късно става наследница на завещанието и живее в сянката на майка си чак до смъртта и?.

Има много слухове за семейството на Мари Клодет. Един от тях твърди, че най-голямата и? дъщеря, Клер Мари, била слабоумна и често я виждали да броди из областта, да говори странни, макар и приятни неща на хората. Тя виждала призраци и говорела с тях през цялото време, понякога дори по средата на вечерята пред очите на изумените гости.

Освен това «знаела» разни неща за хората и бълвала подобни тайни в странни моменти. Държали я предимно вкъщи и макар че неколцина мъже били влюбени в нея, Мари Клодет така и не и? позволила да се омъжи. След смъртта на съпруга и?, когато била вече много стара, Мари Клодет спяла в една стая с Клер Мари, за да я наглежда и пази да не тръгне да скита някъде и да се изгуби.

Често я виждали да се разхожда по нощница из верандите.

Мари Клодет не разрешила и на единствения си син - Пиер, да се ожени. Той се влюбвал два пъти, но и двата пъти отстъпвал пред майка си, когато тя отказвала да му даде разрешение за брак. Втората му «тайна годеница» се опитала да посегне на живота си, след като той я отхвърлил. След този случай Пиер рядко излизал навън, но често бил виждан в компанията на майка си.

Пиер бил нещо като лекар за робите, лекувал ги с някакви отвари и мехлеми. Той дори учил малко медицина от един пропил се лекар в Ню Орлиънс, но нищо не излязло от това. Интересувал се и от ботаника и прекарвал много време в работа в градината. Обичал и да рисува цветя. Ботаническите скици на Пиер се пазят и до днес в прочутата къща на Мейфеър на Първа улица.

Не било тайна, че през 1820 година Пиер имал любовница квартеронка в Ню Орлиънс - изискана млада жена, която според слуховете можела да мине за бяла. От нея Пиер имал две деца - дъщеря, която заминала на север и била приета сред бялата раса, и син, Франсоаз, роден през 1825 година, който останал в Луизиана и по-късно станал писар на семейството в Ню Орлиънс. Той бил много внимателен в работата си и явно се е ползвал с благоразположението на белите Мейфеър, особено сред мъжете, които идвали в града по бизнес дела.

Очевидно всеки в това семейство обожавал Маргьорит. Когато станала на десет години, и? направили портрет - на него се вижда, че тя носи прочутата смарагдова огърлица. Доста странна гледка, тъй като детето е малко, а огърлицата - голяма. Тази картина виси в къщата на Първа улица от 1927 година.

Маргьорит била с деликатно телосложение, тъмна коса и големи, леко извити нагоре черни очи. Била смятана за красавица, дори била наричана Малката циганка от своите бавачки, които обичали да решат дългата и? вълниста черна коса. За разлика от слабоумната си сестра и отстъпчивия си брат тя имала доста яростен темперамент и жестоко и непредсказуемо чувство за хумор.