Ан Райс - Полунощ

Той обаче е законният баща на Катерин Мейфеър, родена през 1830 година. Тя е следващата наследница на завещанието и първата от вещиците Мейфеър от много поколения, която не е познавала баба си - Мари Клодет умира на следващата година.

Сред робите по крайбрежието се носел слухът, че Маргьорит е убила Арлингтън Кър, нарязала го е и е затворила частите на тялото му в буркани, но никой никога не е разследвал този слух. Историята, която семейството поддържала, била, че Арлингтън Кър така и не успял да привикне към живота в плантацията и затова напуснал Луизиана, без стотинка в джоба, както бил дошъл. Маргьорит смятала, че се е «отървала» от него.

Маргьорит била известна и с това, че организирала забави за робите и дори танцувала с тях. Без съмнение е притежавала характерната за Мейфеър лечителска сила и често присъствала на ражданията. Но с времето започнали да я обвиняват, че краде бебетата на робите си и тя се превърнала в първата от вещиците Мейфеър, от която те не само се страхували, но и се отвращавали.

След като станала на трийсет и пет, Маргьорит вече не се занимавала активно с управлението на плантацията - прехвърлила всичко в ръцете на братовчед си Августин - син на чичо и? Лестан. Той се оказал повече от способен управител. Пиер, братът на Маргьорит, също участвал във вземането на по-важните решения, но предимно Августин ръководел нещата, като отговарял единствено пред Маргьорит.

Робите се страхували от Августин, но все пак го смятали за предсказуем и разсъдлив.

Така или иначе през тези години от плантацията било натрупано цяло състояние. Мейфеър продължили да правят огромни влогове в чуждестранни и северноамерикански банки, както и да харчат без мяра.

На четирийсет години Маргьорит вече била «старица» според очевидци. Макар че била красива жена, тя не си правила труда да прибира косата си и не обръщала никакво внимание на дрехите си.

Когато навършил петдесет, най-големият и? син Жулиен се включил в управлението на плантацията заедно с братовчед си Августин, като с времето взел всичко в свои ръце. На вечерята по случай шестнайсетия му рожден ден обаче се случил ужасен «инцидент». При небрежна игра с новия си пистолет Жулиен, без да иска, уцелил бедния Августин и го убил.

Вероятно наистина е било инцидент, защото всички доклади от онова време твърдят, че Жулиен «потънал в мъка след случая». Пък и няколко свидетелства са единодушни, че двамата са се сборичкали за пистолета, когато се е случило нещастието. Друга история обаче разказва, че Жулиен обидил честта на Августин, който заплашил, че ще си пръсне мозъка, а Жулиен просто се опитал да го спре. Трети пък твърдят, че Августин обвинил Жулиен в «престъпление против природата» с друго момче и кавгата започнала оттам. Августин извадил пистолета, а Жулиен се опитал да му го отнеме.

Каквото и да е станало, никой не е бил подведен под отговорност за това престъпление, а Жулиен станал неоспорим господар на плантацията. Макар още шестнайсетгодишен, той се бил доказал като напълно подходящ за тази роля - въвел ред сред робите и удвоил добивите от плантацията през следващото десетилетие. През целия си живот той останал действителният управител на плантацията, въпреки че по-малката му сестра - Катерин, наследила завещанието.

Маргьорит прекарала последните десетилетия от много дългия си живот в библиотеката, пълна с «ужасяващи и отвратителни» неща. Говорела си сама на глас почти през цялото време. Често заставала пред огледалото и водела много дълги разговори на английски с отражението си. Често и надълго беседвала и с растенията си, много от които произхождали от градината, създадена от баща и? - Хенри Мари Ландри.

Много обичала многобройните си братовчеди, децата и внуците на Морис Мейфеър и Лестан Мейфеър. Те и? отвръщали с яростна преданост, въпреки че тя постоянно ставала повод за мълва.

Робите обаче все повече намразвали Маргьорит и не искали да се приближават до нея. Изключение правели само двете квартеронки - Виржин и Мари. Дори се говорело, че Виржин биела старицата в последните и? години.

През 1859 година една избягала робиня разказала на енорийския свещеник, че Маргьорит е откраднала бебето и? и го заколила за дявола. Свещеникът съобщил на местните власти и започнало разследване. Обаче тогава се намесили Жулиен и Катерин, които били много харесвани и уважавани от всички. Те обяснили, че робинята е абортирала и не може да се говори за никакво бебе, но все пак зародишът бил кръстен и погребан по християнски.