Ан Райс - Полунощ

На двайсет години, без да се съобразява с нежеланието на майка си, тя се омъжила за Тайрон Клифърд Макнамара, оперен певец и красавец с крайно непрактична натура. Той пътувал надлъж и нашир из Съединените щати, като пеел в опери в Ню Йорк, Бостън, Сейнт Луис и други градове. Точно след като тръгнал на едно такова турне, Маргьорит се върнала от Ню Орлиънс в Ривърбенд и била приета отново от майка си. През 1827 и 1828 година тя родила две момчета. Реми и Жулиен Макнамара, като през този период често се връщала у дома, но само на кратки визити. В Ню Йорк, Бостън, Балтимор и на други места, където се появявал често, мъжът и? бил известен с разгулния си живот, като нерядко участвал и в сбивания. Но все пак през този период той бил много популярен «ирландски тенор» и наемал къщи във всеки град.

През 1829 г. Тайрон Клифърд Макнамара и една ирландка, вероятно негова любовница, били открити мъртви след пожар в малка къща във Френския квартал, купена от Макнамара за жената. Полицейските доклади и вестникарските статии от това време съобщават, че двойката се е задушила от дима, когато се е опитвала да избяга. Ключалката на предната врата била счупена. От тази връзка се родило момче, което не е било в къщата по време на пожара. По-късно то се преселило на север.

Пожарът предизвикал доста слухове из Ню Орлиънс и точно по това време Таламаска успява да събере много повече информация за семейството, отколкото през годините.

Един търговец от Френския квартал казал на наш агент, че Маргьорит е изпратила дявола си да се погрижи за «онези двамата» и че тя знаела повече за вуду магията от всяка чернокожа жена в Луизиана. Имала вуду олтар в дома си, забърквала отвари за любов и лечение и навсякъде била придружавана от две красиви робини квартеронки - Мари и Виржин, както и от един кочияш мулат, на име Октавиус Октавиус, за когото се говорело, че е незаконно дете на един от синовете на Морис Мейфеър - Луис-Пиер, но това не било сигурно.

По това време Мари Клодет още била жива, но вече рядко излизала навън. Говорело се, че посвещава дъщеря си в черното изкуство, което научила в Хаити. Маргьорит обаче привличала внимание, където и да отидела, особено с оглед на факта, че брат и? Пиер водел доста почтен живот и бил много дискретен със своята метреса-квартеронка, а децата на чичо и? Лестан също се държали съвсем благоприлично и били много харесвани.

Макар още да нямала трийсет години Маргьорит се превърнала в неприветлива и дори плашеща фигура. Ходела несресана, черните и? очи искрели особено и често избухвала в смущаващ смях. Винаги носела смарагдовата огърлица на Мейфеър.

Приемала търговци и брокери, както и гости в огромен, пълен с книги кабинет в къщата в Ривърбенд. В него обаче имало «ужасни и отвратителни» неща, като човешки черепи, препарирани тресавищни животни, трофейни животински глави от сафарита в Африка и животински кожи по пода. Тя държала там и множество мистериозни бутилки и бурканчета. Неколцина свидетели дори твърдят, че са виждали в тях различни части от човешки тела. Маргьорит се славела и като ненаситна колекционерка на дребни украшения и амулети, изработени от робите, особено от онези, които скоро били докарани от Африка.

По онова време сред робите имало и няколко случая на «обсебване». Изплашените очевидци бягали от плантацията, били извикани свещеници да прогонят демоните. Жертвите винаги били оковавани и бил провеждан екзорсизъм, но без успех. «Обсебеният» умирал или от глад, защото не можели да го накарат да се храни, или от някаква рана, причинена от неконтролируемите конвулсии.

Имало слухове, че един такъв «обсебен от демон» роб е окован на тавана, но местните власти така и не предприели разследване по въпроса.

Поне четирима различни свидетели споменават за «мистериозния тъмнокос любовник» на Маргьорит - мъж, виждан в личните и? покои от слугините и?, както и в апартамента и? в хотел «Сейнт Луис», когато тя била в Ню Орлиънс, а също и в ложата и? във Френската опера. Много се говорело за този любовник или компаньон. Мистериозният начин, по който се появявал и изчезвал, обърквал всички.

- В един момент го виждаш, в следващия вече го няма - казвали хората.

Това всъщност е първото споменаване на Лашър след повече от сто години.

Маргьорит се омъжила почти веднага след смъртта на Тайрон Клифърд Макнамара за висок, безпаричен картоиграч от крайбрежието, на име Арлингтън Кър, който изчезнал безследно шест месеца след сватбата. Нищо не се знаело за него, освен че е бил «красив като жена», че е бил пияница и играел на карти по цяла нощ в гарсониерата си заедно с най-различни пияни гости и мулата кочияш. Трябва да се отбележи, че за този мъж доста се говорело, но никой не го е виждал. Нашите сведения за него са предимно от трета, дори от четвърта ръка. Дори може да се помисли по въпроса дали този човек изобщо е съществувал.