Ан Райс - Полунощ

Войници на Конфедерацията никога не били разквартирувани в техния имот и те дори въртели бизнес с «янките» още от началото на окупацията. Всъщност Катерин и Дарси Монахан канели янки на Първа улица, което още повече отвращавало Жулиен и Реми, както и останалите членове на семейството.

Смъртта на Дарси през 1871 година сложила край на щастливия живот. Той починал от жълта треска и Катерин, с разбито сърце и почти обезумяла, помолила брат си Жулиен да отиде при нея. По това време той бил в апартамента си във Френския квартал, но пристигнал веднага в къщата на Първа улица, където не бил стъпвал от завършването и?.

Оттогава Жулиен не се отделял от сестра си денем и нощем, а слугите се грижели за забравените от майка си деца. Жулиен дори спял с Катерин в голямата спалня над библиотеката в северната част на къщата, а минувачите по улицата чували как тя не спира да плаче и да крещи от мъка по Дарси и мъртвите си бебета.

Катерин се опитала на два пъти да сложи край на живота си. Слугите разказват, че лекарите влизали на бегом в къщата, давали и? противоотрови и я карали да върви, защото тя била почти в безсъзнание и не можела да стои на краката си. Смутеният Жулиен не можел да сдържа сълзите си и неотлъчно се грижел за нея.

Накрая той върнал Катерин и двете и? момчета у дома в Ривърбенд, където тя родила Мери Бет Мейфеър, кръстена и регистрирана като дете на Дарси Монахан, въпреки че нямало вероятност да е негова дъщеря, защото се родила десет месеца и половина след смъртта му. Почти сигурно е, че Жулиен е баща на Мери Бет.

Доколкото е известно на Таламаска, слугите били уверени в бащинството на Жулиен, както и множеството бавачки, които се грижели за децата. На всички било известно, че братът и сестрата спят в една стая при затворени врати, както и че Катерин не е имала друг любовник след смъртта на Дарси, тъй като изобщо не е излизала от къщата, освен за да се отправи към дома си в плантацията.

Но тази история, въпреки че циркулирала надлъж и нашир из нисшите класи, като че ли не била приета за истина в по-висшите кръгове.

Катерин била не само напълно порядъчна във всяко друго отношение, но и изключително богата, щедра и обичана жена, защото често давала безвъзмездно пари на приятели, разорили се заради войната. Опитите и? за самоубийство пораждали единствено жалост. А старата история за баловете на квартеронките вече била напълно забравена и изличена от публичната памет. Освен това финансовото влияние на семейството стигало толкова далече, че било почти неизмеримо. Жулиен бил много популярен в отбраното общество на Ню Орлиънс. Мълвата скоро замряла и е малко вероятно изобщо да е имала някакъв ефект върху личния и публичния живот на семейство Мейфеър.

През 1872 година Катерин все още е описвана като красавица, въпреки че била постоянно тъжна, но притежавала някакъв завладяващ маниер, с който лесно печелела приятели. Една красива и добре запазена дагеротипия от този период я показва седнала на кресло със заспалото си бебе в скута, а двете малки момченца стоят прави от двете и? страни. Тя изглежда здрава, ведра и привлекателна млада жена, но с лека тъга в очите. На шията и? обаче не се вижда смарагдовата огърлица на Мейфеър.

Докато Мери Бет и братята и?, Клей и Винсент, растели в провинцията, братът на Жулиен, Реми Мейфеър, и съпругата му - братовчедка на семейството и внучка на Лестан Мейфеър - заживели в къщата на Първа улица, където им се родили три деца, всички с фамилията Мейфеър. Наследниците на две от тях още живеят в Луизиана.

Някъде по това време Жулиен започнал да посещава къщата и да си урежда кабинет в библиотеката. (Тази библиотека, както и главната спалня над нея, са част от крило, добавено към къщата от Дарси през 1867 година.) Жулиен вградил библиотечни шкафове в две от стените на стаята и ги напълнил с много семейни записки, които досега били съхранявани в плантацията. Знаем, че много от тези томове са стари и някои са написани на латински. Жулиен преместил в къщата и много картини, включително и «портрети от седемнайсети век».

Жулиен обичал книгите и попълнил библиотеката си с класически и популярни романи. Обожавал романите на Натаниел Хоторн и Едгар Алан По, както и тези на Чарлз Дикенс.

Има някои свидетелства, че кавги с Катерин са принудили Жулиен да се премести в града, макар че не изоставил задълженията си по плантацията. Но ако наистина Катерин го е прогонила от Ривърбенд, то със сигурност неговата племенница (или дъщеря) Мери Бет го е върнала обратно, защото той постоянно се навъртал около нея с цели купища подаръци и я отвеждал за цели седмици в Ню Орлиънс. Тази му слабост към детето обаче не му попречила да се ожени през 1875 година за своя братовчедка - наследница на Морис и известна красавица.