Ан Райс - Полунощ

Сякаш портретистите от деветнайсети век са видели портрета на Дебора от Рембранд - което, естествено, е невъзможно, защото той винаги е бил в нашето хранилище - и нарочно са «имитирали» личността, пресъздадена от него. Можем само да предполагаме дали Жулиен наистина е имал нейния темперамент. Струва си също и да споменем, че на повечето фотографии, въпреки сериозната поза и другите формалности при позирането от онова време, Жулиен се усмихва.

Това е «усмивката на Мона Лиза», и все пак е усмивка, което е доста странно, тъй като напълно противоречи на порядките при позирането за фотография през деветнайсети век. Петте дагеротипии на Жулиен, които притежаваме, показват същата лека усмивка, което е напълно нетипично за този период. Сякаш Жулиен е смятал «снимането» за нещо забавно. Фотографиите, правени почти до края на живота му, през двайсети век, неизменно показват тази усмивка, само че сега по-широка и по-щедра. Трябва да отбележим, че на тези по-късни снимки той изглежда изключително приветлив и открито щастлив.

Жулиен със сигурност е бил магнатът на семейството през целия си живот, повече или по-малко е управлявал всичките си племенници, както и сестра си Катерин и брат си Реми.

Добре известно е, че е предизвиквал страх и объркване сред враговете си. Разгневен производител на памук разказва, че при един спор Жулиен накарал дрехите на опонента му да пламнат. Огънят се разгорял бързо, но човекът се отървал без сериозни наранявания и отново никакви действия не били предприети спрямо Жулиен. Всъщност мнозина от тези, които научили за историята, включително и местната полиция - не повярвали в нея. Жулиен се смеел всеки път, щом го попитали за случая. Но има още едно събитие, за което разказва една-единствена очевидка - Жулиен можел да подпалва всичко само с волята си и майка му много му се подигравала заради това.

При друг известен инцидент в яда си Жулиен накарал всички предмети в стаята да летят и дори не можел да спре. Излязъл от стаята, затворил вратата след себе си и изпаднал в безсилен смях. Има и друга история, също по думите на един-единствен очевидец, че Жулиен е убил един от наставниците си, докато е бил момче.

Никой от семейство Мейфеър до този период не бил постъпвал в обикновено училище, но всички били изключително добре образовани от частни учители и Жулиен не правел изключение. Той имал няколко преподаватели по време на юношеството си. Един от тях, красив янки от Бостън, бил открит удавен в ръкав на реката близо до Ривърбенд. Говорело се, че Жулиен го е удушил и хвърлил там. Но и този случай не е бил разследван и никой от семейството не обърнал внимание на мълвата. Слугите, които разпространявали историята, веднага се отрекли от думите си.

Учителят от Бостън бил богат източник на информация за семейството. Той постоянно говорел за странните навици на Маргьорит и за това колко се страхуват робите от нея. Точно от него сме се сдобили с описанията на бурканчетата и бутилките със странни човешки части. Той твърдял също и че неведнъж е отхвърлял ухажването на Маргьорит и въобще разпространявал толкова глупави слухове, че членове на семейството многократно го предупреждавали по този повод.

Няма как да разберем дали Жулиен наистина го е убил, но ако е така, като се имат предвид нравите на онова време, поне е имал някаква причина.

Твърдяло се и че Жулиен раздавал чуждестранни монети сякаш са медни пенита. Келнерите в шикозните ресторанти се карали кой да обслужва масата му. Той бил прекрасен ездач и имал няколко коня, както и две карети и екипажи в конюшнята си близо до Първа улица.

Дори на преклонна възраст често яздел своя кестеняв жребец по Сейнт Чарлз авеню чак до Карлтън и обратно рано сутрин. А по пътя редовно хвърлял монети на чернокожите деца.

След смъртта му четирима различни свидетели твърдят, че са видели призрака му да язди в мъглата по Сейнт Чарлз авеню. Тези истории дори били отпечатани във вестниците.

Жулиен бил и голям любител на Марди Грас, който започнал да се празнува, както знаем, някъде по това време, около 1872 година. По време на карнавала той устройвал разкошни празненства в къщата на Първа улица.

Безброй пъти се споменава, че Жулиен имал дарбата за «билокация», което означава, че е можел да бъде едновременно на две места. Слуховете за тази му способност били много разпространени сред слугите. Жулиен можел да се появява в библиотеката, например, въпреки че почти веднага преди това бил забелязван в задната част на градината. Или пък една домашна прислужница го видяла до предната врата, а когато се обърнала, го видяла и до стълбището.