Ан Райс - Полунощ

Тя се казвала Сузет Мейфеър и Жулиен толкова я обичал, че поръчал най-малко десет нейни портрета още през първата година на брака им. Те живели заедно в къщата на Първа улица в пълна хармония с Реми и неговото семейство, вероятно защото във всяко отношение Реми бил подчинен на брат си.

Сузет явно обичала малката Мери Бет, въпреки че самата тя родила четири деца през следващите пет години - три момчета и едно момиче на име Жанет.

Катерин вече не се завърнала доброволно в къщата на Първа улица. Тя и? напомняла твърде много за Дарси. Когато вече на преклонна възраст била принудена да отиде там, това разстроило разсъдъка и? и в края на века тя се превърнала в трагична персона, вечно облечена в черно, бродеща из градината в търсене на Дарси.

От всичките вещици Мейфеър, изучавани дотогава, Катерин вероятно е най-слабата и най-незначителната. Децата и?, Клей и Винсент, били уважавани, но с нищо незабележителни хора. И двамата се оженили рано и имали големи семейства. Наследниците им днес живеят в Ню Орлиънс.

От онова, което знаем, можем да предполагаме, че Катерин е била «прекършена» от смъртта на Дарси. След това тя е описвана единствено като «мила», «внимателна» и «търпелива». Никога не взимала участие в управлението на Ривърбенд, което останало изцяло в ръцете на Жулиен, който пък накрая го предал на Клей и Винсент, както и на наемни управители.

Катерин прекарвала все повече време с майка си Маргьорит, която към края на живота си ставала все по-ексцентрична. Един посетител в плантацията в края на деветнайсети век описва Маргьорит като «напълно невъзможна» старица, която ден и нощ се разхожда с лекьосана бяла дантелена роба и прекарва часове в библиотеката си, където все четяла нещо с монотонен глас. Обиждала хората безочливо и без да подбира думите си. Обаче била много привързана към Анжелик (дъщерята на Реми) и Катерин. Постоянно бъркала децата на Катерин, Клей и Винсент, с техните чичовци Жулиен и Реми. Катерин пък е описвана като сивокоса, изморена жена, вечно заета с ръкоделието си.

Към края на живота си Катерин като че ли станала ревностна католичка. Ходела всеки ден на служба в енорийската църква и устроила за децата на Клей и Винсент много пищни кръщенета.

Маргьорит доживяла до деветдесет и две години - тогава Катерин била на шейсет и една.

Но освен историите за кръвосмешения, които характеризират семейство Мейфеър още от времето на Жан Луис и Пиер, не е имало никакви слухове за окултизъм, свързани с Катерин.

Черните слуги, роби или свободни, никога не са се страхували от нея. Никой никога не е виждал мистериозния тъмнокос любовник. Няма и доказателства, че Дарси Монахан е умрял от друго, а не от жълта треска.

Сред членовете на Таламаска дори съществувало мнение, че всъщност Жулиен е бил «вещицата» през този период. Не е имало друг изявен медиум от това поколение, и с остаряването на Маргьорит Жулиен започнал да проявява силите си. Съществува и твърдение, че Катерин е била роденият медиум, но е отхвърлила тази роля, когато се е влюбила в Дарси, и затова Жулиен е бил толкова против нейната женитба, тъй като е знаел тайните на семейството.

Всъщност ние разполагаме с огромно количество информация, която ни кара да предполагаме, че Жулиен наистина е бил «вещер», та дори и да не бил част от клана на вещиците Мейфеър.

Затова е много важно да проучим живота му по-детайлно. През петдесетте години на двайсети век до нас достигна много интересна информация за него. По някое време историята му трябва да бъде проучена много по-основно на базата на съществуващите документи. Докладите за семейството през този период са многобройни и често повтарящи се. Има и множество публикации, в които се споменава името на Жулиен, както и три негови маслени портрета в американски музеи и един в Лондон.

Черната коса на Жулиен побеляла напълно още докато бил млад, а многобройните му фотографии, както и маслените портрети го показват като доста обаятелен и много красив мъж. Някои казват, че приличал на баща си, оперния певец Тайрон Клифърд Макнамара.

Но най-поразителното за някои от членовете на Таламаска бе това, че Жулиен много приличал на своите предшественици Дебора Мейфеър и Петир ван Абел, които обаче по никакъв начин не си приличат помежду си. Жулиен като че ли е някаква изумителна комбинация от чертите и на двамата. Има ръста на Петир, профила му, както и сините очи, деликатните скули и устата на Дебора. Изражението му на някои от портретите изумително прилича на нейното.