Ан Райс - Полунощ

Ван Клаусен върнал останките му на метрополията и по повелята на ордена се заел с по-нататъшни разследвания на смъртта му.

Архивите съдържат писма не само от и до Ван Клаусен, но и от и до неколцина свещеници от колонията, както и до други хора.

Не било открито нищо от съществена важност, освен че Петир бил смятан за луд през последния си ден в Порт-о-Пренс и не спирал да настоява писмата му да бъдат изпратени в Амстердам, както и за това, че метрополията трябва да бъде уведомена в случай, че той се спомине.

Има няколко споменавания, че той е бил в компанията на странен тъмнокос млад мъж, с когото е разговарял доста дълго.

Не е ясно как трябва да бъдат интерпретирани подобни свидетелства. Но в следващите части от тези досиета има анализ на Лашър и неговите сили. За сега ще кажем само, че и други хора са виждали Лашър с Петир и са уверени, че Лашър е човешко същество.

Чрез Ян ван Клаусен Стефан Франк изпратил на Шарлот Фонтене писмо, което не можело да бъде разбрано от никой друг и в което обяснил онова, което Петир му е писал в последните си часове и я умолявал да вземе предвид предупрежденията му.

Никакъв отговор не бил получен.

Оскверняването на гробището, както и убийството на Петир, довело до неговото изоставяне. Там вече не били извършвани погребения и някои от телата били преместени другаде. Дори сто години по-късно за мястото се говорело като за «обитавано от духове».

Преди последните писма на Петир да достигнат Амстердам, Александър обявил на останалите членове на метрополията, че Петир е мъртъв и помолил портретът на Дебора Мейфеър да бъде свален от стената.

Стефан Франк изпълнил молбата му и сега портретът се съхранява в подземията.

Александър положил длани върху парчето хартия, на което Лашър бил написал думите «Петир ще умре», и казал само, че думите са истина, но че призракът е «лъжец».

Не успял да долови нищо повече, но предупредил Стефан Франк да изпълни желанието на Петир да не изпраща никого в Порт-о-Пренс, за да говори с Шарлот, защото там го чакала сигурна смърт.

Стефан Франк често се опитвал да осъществи контакт с духа на Петир ван Абел. Той докладвал с облекчение отново и отново чрез бележките си за досието, че опитите му са се оказали провал и затова бил убеден, че духът на Петир вече е «преминал в по-висше селение».

Истории за духове, отнасящи се до онази част от пътя, където Петир е умрял, са записвани в архивите чак до 1959 година. Обаче в никоя от тях не се споменава позната отпреди фигура.

С това завършва изследването на вещиците Мейфеър, проведено от Петир ван Абел, който, според неговите собствени доклади, е и един от техните предци.

Историята продължава…

Моля, преминете към Част 5.»

Седемнадесет

Досие на вещиците Мейфеър

Част 5

Семейство Мейфеър от 1689 до 1900 г.

Преразказано от Аарън Лайтнър

«След смъртта на Петир, Стефан Франк решава да не предприема никакъв пряк контакт с вещиците Мейфеър. Това му решение е поддържано и от наследниците му - Мартин Гелър и Ричард Крамър.

Макар че мнозина членове са молили ордена да им бъде разрешен подобен контакт, решението на управителното тяло винаги е било категорично против това. Тази забрана остава в сила чак до двайсети век.

И все пак орденът продължава разследването си на вещиците Мейфеър отдалече. Често е търсена информация от хора в колонията, които не са и подозирали каква е причината на разследването, нито какво е значението на сведенията, които предоставят.

Методи на разследване

През всички тези години Таламаска развива мрежа от «наблюдатели» из целия свят, които изпращат в метрополията изрезки от вестници и информация за слухове. В Сан Доминго е имало няколко души, предоставяли подобни сведения, включително и холандски търговци, които са смятали, че това е чисто търговска операция, както и неколцина други от колонията, на които е било казано, че хора в Европа биха платили скъпо за всяка информация за семейство Мейфеър. По онова време не е имало професионални детективи, както в двайсети век. И все пак е било събрано изумително количество информация.

Бележките в архивите са кратки и често написани набързо. Понякога те представляват не повече от малки интродукции към приложения материал.

Информацията за завещанието на Мейфеър е събирана тайно и вероятно незаконно от хора в банките, които са били подкупвани за целта. Таламаска винаги използва подобни методи за събиране на данни, а в онези години е действала дори още по-безскрупулно. Обичайното извинение за това и тогава и сега е, че сведенията, събрани по този начин, са достъпни за малцина. Никога не са разгласявани лични преписки, нито пък информацията е била използвана за някакви криминални деяния.