Ан Райс - Полунощ

«Стефан,

Зазорява се и всичките ми писма вече трябва да пътуват към теб. Корабът отплува преди час и колкото и да ми се искаше да се кача на него, не го направих. Защото ако това същество е решило да ме унищожи, по-добре да си играе с мен тук, докато писмата ми пътуват към теб в безопасност.

Страхувам се и че призракът може да притежава силата да потопи цял кораб, защото още когато стъпих на борда, за да говоря с капитана за доставянето на писмата, излезе такъв вятър и такъв порой забарабани по прозорците, че целият кораб се разлюля.

Разумът ми ми казва, че това създание не може да има подобна сила, но ако все пак греша… Не мога да си позволя да причиня това на останалите пътници.

Затова стоя тук, в една претъпкана кръчма в Порт-о-Пренс - втората, в която влизам тази сутрин - защото ме е страх да остана сам.

Преди малко, веднага щом се върнах от пристанището, онова нещо ме изплаши ужасно - привидя ми се, че някаква жена пада пред една летяща по улицата карета и аз се хвърлих на пътя на конете, за да я спася. Но в следващия миг открих, че няма никаква жена, и аз самият за малко да загина. О, как ме проклинаше кочияшът, крещеше, че съм луд.

И сигурно точно така съм изглеждал. Щом влязох в първата кръчма, заспах за около четвърт час и бях събуден от пламъци около мен. Бях преобърнал свещта в разлятото бренди. Изгониха ме и ми казаха да харча парите си другаде. А онова създание стоеше в сянката зад огнището. Сигурно щеше да се усмихва, ако можеше да накара восъчното си лице да се раздвижи. Моля те, обърни внимание на следното: когато то приема обичайния си облик, изглежда като човек, който не може да контролира тялото си.

И все пак моето разбиране за неговата природа и възможности е доста несъвършено. Много съм изморен, Стефан. Качих се пак в стаята си и се опитах да поспя, но то ме изблъска от кревата.

Дори тук, в тази оживена кръчма, пълна с нощни пияници и пристигнали рано в града пътници, то си играе с мен и никой не разбира това. Защото никой не знае, че образът на Ромер, който седи до огъня, не е истински. Или че жената, която се появи за миг на стълбите, е Гертруд - мъртва от двайсет години. Призракът вади тези образи от ума ми, макар че не зная как.

Опитах се да поговоря с него на улицата. Умолявах го да ми каже какво иска. Дали има шанс да остана жив? Какво да направя за него, че да престане с дяволските си номера? И дали Шарлот го кара да прави всичко това?

Седнах тук и си поръчах вино, защото отново бях ожаднял. Изпих твърде много от него. И тогава го видях - движеше писалката ми и надраска на хартията това: «Петир ще умре».

Прилагам го към писмото, защото е писано от самия призрак. Аз лично не смея да го докосна. Но вероятно Александър може да положи ръце върху хартията и да научи нещо от нея. Аз не успях да разбера повече от това, че ние с него заедно можем да създаваме образи, които могат да подлудят и прогонят самия Исус от пустинята.

Сега зная, че има само едно спасение за мен. Веднага щом довърша това писмо и го предам на агента ни, ще отида при Шарлот, за да я накарам да възпре това създание. Нищо друго не може да се направи, Стефан. Само Шарлот може да ме спаси. Моля се да стигна до Мей Феър невредим.

Ще наема кон и ще тръгна в късното утро, защото по това време пътят е оживен. Пък и Шарлот ще е будна и ще контролира призрака.

Но ме терзае едно ужасно опасение, приятелю, и то е, че Шарлот знае какво прави този демон с мен и че тя го кара да върши това. Че Шарлот е авторът на целия този сатанински план.

Ако повече не получиш вест от мен - позволи ми да ти припомня, че холандските кораби ежедневно отплават оттук за нашия прекрасен град - моля те, направи следното. Пиши на вещицата за моето изчезване. Но нека писмото ти да не идва от метрополията и обратният адрес да е такъв, че да не позволи на този демон да проникне зад нашите стени.

Моля те, недей, недей изпраща никого да ме търси! Защото тук той ще намери единствено злата си съдба.

Опитай се да разбереш още за тази жена от други източници и помни, че детето, което тя ще роди след девет месеца, сигурно е мое.

Какво друго да ти кажа?

След смъртта си ще се опитам да се свържа с теб или с Александър, ако това е възможно. Но скъпи мой приятелю, страхувам се, че няма нищо след смъртта, че ме чака единствено мрак и че времето ми в светлината вече изтича.

Но не съжалявам за нищо в тези последни часове. Таламаска беше моят живот и аз прекарах много години в защита на невинните и в търсене на знание. Обичам ви, мои братя и сестри. Помнете ме не със слабостите ми, не с греховете или с грешките ми, а с това, че ви обичах.