Ан Райс - Полунощ

О, позволи ми да ти кажа какво се случи току-що, защото то е наистина много интересно.

Видях отново Ромер, моя обичан Ромер, първия директор на нашия орден, когото съм познавал и обичал. Той ми се стори толкова млад, толкова прекрасен. Така се зарадвах да го видя, че чак се разридах и не ми се щеше образът да изчезва.

Защо пък не, рекох си, щом като идва от моя ум и този дявол дори не знае какво прави? Затова заговорих на Ромер.

Казах му:

- Мой скъпи Ромер, само ако знаеш колко ми липсваш. Къде беше и какво научи?

И тогава едрата и красива фигура на Ромер тръгна към мен. Вече знаех, че никой друг не го вижда, защото всички ме гледаха с почуда - мърморещ на себе си глупак. Но не ми пукаше. Казах му:

- Седни при мен, Ромер, пийни с мен.

Тогава моят любим учител седна до мен и се облегна на масата. А после заговори някакви напълно неразбираеми неща. Никога не си чувал подобен език. Каза ми, че ще ме съблече насред кръчмата и ще ми достави удоволствие, което искал да направи още докато съм бил момче, и дори го правел, през нощта идвал в стаята ми и се смеел след това, като позволявал на другите да гледат.

Сигурно съм приличал на статуя. Взирах се в лицето на това чудовище, което ми шепнеше тези гнусотии с усмивката на Ромер, като някаква стара мръсница. Когато най-сетне устните му спряха да мърдат, устата му стана по-голяма и по-голяма, а езикът в нея - съвсем черен, огромен и лъскав като гръб на кит.

Като кукла на конци аз посегнах към писалката си, натопих я в мастилото и започнах да ти пиша това. Сега нещото вече го няма.

Но знаеш ли какво стори то, Стефан? Обърна съзнанието ми навътре. Накара ме да ти кажа една тайна. Разбира се, моят обичен Ромер никога не си е позволявал подобни неща с мен! Но навремето ми се искаше да го направи! И този дявол измъкна това откровение от мен - когато бях момче и лежах в леглото си, аз мечтаех Ромер да дойде, да дръпне завивките и да легне при мен. Мечтаех за подобни неща!

Ако миналата година ме бе попитал дали някога съм си помислял подобно нещо, щях да ти кажа, че не е вярно. Но то е вярно и демонът ми го припомни. Дали не трябва да му благодаря?

Може би той е в състояние да върне майка ми и двамата с нея да седнем отново до огъня и да попеем.

Ще тръгвам. Слънцето вече изгря. Изчадието не е наблизо. Ще оставя това писмо на нашия агент, преди да се отправя към Мей Феър. Това е, ако не ме спрат местните власти и не ме хвърлят в затвора. Наистина изглеждам като вагабонтин и умопобъркан. Шарлот ще ми помогне. Шарлот ще обуздае този демон.

Какво друго да ти кажа?

Петир.»

Бележка за архива:

Това е последното писмо от Петир ван Абел.

За смъртта на Петир ван Абел

Обобщение на двайсет и трите писма и множество доклади към досиетата.

(Виж описа)

«Две седмици след като последното писмо на Петир било получено в метрополията, до ордена достигнала вест от Ян ван Клаусен, холандски търговец в Порт-о-Пренс, че той е мъртъв. Това писмо е датирано само двайсет и четири часа след последното писмо на Петир. Тялото му било открито двайсет часа след като е наел кон от заемните конюшни и е отпътувал от Порт-о-Пренс.

Местните власти предполагали, че Петир е бил нападнат по пътя, вероятно е налетял на банда избягали роби рано сутринта. Сигурно ги е сварил да оскверняват гробището, в което са били създали значителен хаос само ден или два преди това. Първоначалното оскверняване е причинило голямо вълнение сред местните роби, които, за ужас на своите господари, отказали да участват във възстановяването му. Затова то е било още в състояние на значителен безпорядък и пусто, когато Петир е бил нападнат.

Очевидно той е бил пребит и отнесен в голяма тухлена крипта, чийто вход е бил запречен от паднало дърво и срутване на отломки. Когато са го открили, пръстите на дясната му ръка са били заровени в отломките, сякаш се е опитвал да си прокопае път навън. Два пръста на лявата му ръка са били отрязани и не са намерени.

Осквернителите на гробището и убиецът така и не били открити. А фактът, че парите на Петир, златният му часовник и документите му не били откраднати, прави смъртта му още по-мистериозна.

Възстановяването на гробището всъщност довело до бързото откриване на останките на Петир. Въпреки множеството наранявания по главата, той бил разпознат съвсем лесно от Ван Клаусен, както и от Шарлот Фонтене, която пристигнала в Порт-о-Пренс, щом чула за смъртта му и била толкова силно разстроена, че се поболяла от скръб.