Ан Райс - Полунощ 2

Въпреки че благодарение на лекарствата тя прекарва живота си на зряла жена в полусън, има безброй очевидци на «тайнствен тъмнокос мъж», който се появява до нея. Сестрите от лудницата «Света Ана» също твърдят, че са го виждали: «Някакъв мъж влизаше в стаята и?! Сигурна съм!». Един лекар от болница в Тексас, където Деидре е приета за кратко, твърди, че е виждал «тайнствен посетител», който винаги «като че изчезваше, когато се опитвах да го попитам кой е».

Поне една от сестрите в лудница в Северна Луизиана е твърдяла пред управата, че е видяла призрак. Чернокожите санитари в различните болници постоянно са виждали «мъжа». Една жена ни каза: «Той не беше човек. Разбрах това още щом го видях. Аз виждам призраци и мога да ги призовавам. Веднага го познах и той ме позна, и изобщо не се приближаваше до мен».

В това време работниците, наемани на Първа улица, не могат да свършат повече работа, отколкото в дните, когато Деидре е още дете. Разказват се все същите истории. Говори се дори за «някакъв мъж», който не иска нищо да бъде поправяно.

И все пак са извършени някои ремонти: инсталирана е климатична инсталация в част от стаите и е поправена цялата електрическа мрежа. Но всичко това почти винаги е било изпълнявано в присъствието на Карлота Мейфеър.

Старият градинар все още идвал и от време на време боядисвал ръждясалата ограда.

Иначе къщата на Първа улица продължавала да се руши под клоните на дъбовете. Жабите крякали нощем около басейна на Стела, с неговите лилии и диви ириси. Дървената люлка на Деидре отдавна била паднала от дъба в дъното на имота и дървената седалка - просто парче дърво - лежала избеляла сред високата трева.

Много хора, спрели да погледат Деидре в люлеещия се стол на страничната веранда, зървали и «красивия братовчед», дошъл да я посети. Сестрите понякога напускали, заради «мъжа, който идвал и си отивал като някакъв призрак» или защото постоянно виждали разни неща с ъгълчето на окото си или пък им се струвало, че някой ги наблюдава.

«Там витае дух - казва една млада сестра и е категорична, че никога, ама никога няма да се върне в къщата. - Видях го веднъж, и то на слънчева светлина. Най-страшното нещо, което са зървали очите ми.»

Когато заведох тази сестра на обяд, тя добави няколко подробности към историята.

«Просто мъж. Мъж с кафява коса и кафяви очи, в много хубаво палто и с бяла риза. Но, мили боже, никога не бях виждала по-ужасяващо нещо! Той стоеше до нея, огрян от слънцето, и ме гледаше. Аз изтървах таблата и се разкрещях.»

Още много медицински лица внезапно отказват да работят за семейството. През 1976 година един лекар е отстранен от случая. Ние продължаваме да търсим тези хора, за да запишем техните свидетелства за архива ни. Опитваме се да им казваме възможно най-малко относно причината, поради която се интересуваме от видяното от тях.

От тези данни обаче изниква една доста плашеща възможност - че съзнанието на Деидре е разрушено до степен, в която тя вече не може да контролира появите на Лашър. Като че подсъзнателно му дава сила да се появява до нея, и то в много убедителна форма. И все пак не е достатъчно адекватна, за да го контролира, или дори да го прогони, ако не желае присъствието му.

С две думи, тя е нещо като безмозъчен медиум; вещица, която вече се е оказала неефикасна и изцяло на милостта на призрака, който е винаги наблизо.

Има и друга доста вероятна възможност. Лашър може би се опитва да я успокоява, да се грижи за нея и да я прави щастлива по начин, който ние вероятно не можем да разберем.

През 1980 година, преди повече от осем години, аз успях да се сдобия с парче от дреха на Деидре - памучен парцал, който беше изхвърлен в кофата за боклук зад къщата. Отнесох тази дреха в Англия и я сложих в ръцете на Лорън Грант, най-силният психометрик в ордена днес.

Тя не знаеше нищо за вещиците Мейфеър, но в такива случаи не бива да се изключва и възможността за телепатия. Аз се опитах да прикрия собствените си мисли, доколкото можах.

- Виждам щастие - каза тя. - Това е дреха на блажено щастлив човек. Тя живее в мечти. Мечти за зелени градини и здрачни небеса, за разкошни залези. Там има някакви надвиснали клони. Една люлка виси от красиво дърво. Тази дреха на дете ли е? Не, на жена е. Вее топъл ветрец. - Лорън стисна дрехата още по-силно и я притисна към бузата си. - О, тя има толкова красив любовник. Толкова красив. Изглежда като нарисуван. Като излязъл от «Дейвид Копърфийлд». Толкова е нежен, когато я докосва, тя му се отдава напълно. Коя е тази жена? Целият свят трябва да бъде като нея. Поне за малко.