Ан Райс - Полунощ 2

«През повечето време дори не знае къде се намира!» - казала начупената Нанси, която метяла пътеката, когато една от матроните от Гардън Дистрикт минала покрай портата.

Какво се е случвало зад кулисите на Първа улица през всичките тези месеци? Ние притиснахме нашите детективи да открият каквото успеят. Знаехме само за един човек, който е виждал Деидре по време на тези последни месеци от нейното «затворничество» - ако можем да използваме този старомоден термин, който в случая може би е най-подходящ - но не успяхме да говорим с него чак до 1988 година.

По онова време лекуващият лекар идвал и си отивал в мълчание. Така правела и сестрата, наета да се грижи за Деидре по осем часа на ден.

Отец Лафърти казва, че момичето приело осиновяването с примирение. Беатрис Мейфеър отишла да я посети, но и? било казано, че не може да я види. Все пак тя изпила чаша вино с Милата Мили, която и? споделила, че цялата история наистина била ужасна трагедия.

Към първи октомври Кортланд вече бил ужасно притеснен от ситуацията. Неговите секретари докладват, че постоянно се обаждал на Карлота, дори взимал такси до Първа улица, но винаги бил отпращан. Накрая, следобеда на 20 октомври, той казал на секретарката си, че ще влезе в онази къща да види племенницата си, дори ако се наложи да разбие вратата.

Към пет часа една съседка забелязала Кортланд да седи на тротоара на Първа и Честнът, дрехите му били раздърпани, а от рана на главата му течала кръв.

«Извикай линейка - казал Кортланд. - Той ме бутна по стълбите!»

Въпреки че жената седнала до него, докато дойде линейката, той не казал нищо повече. Бил откаран по спешност в близката амбулатория «Туро». Там дежурният стажант го прегледал и установил, че целият е покрит със сериозни рани, китката му е счупена и има кръвотечение от устата. «Този човек има вътрешни наранявания» - казал лекарят и веднага извикал спешния екип.

Кортланд стиснал ръката на лекаря и настоял да го изслуша, било много важно да помогне на Деидре Мейфеър, която била държана като затворник в собствения си дом.

«Те ще вземат бебето против волята и?. Помогнете и?!» - И после издъхнал.

Аутопсията установила масивни вътрешни кръвоизливи и сериозни наранявания на главата, но когато младият стажант настоял за полицейско разследване, синовете на Кортланд незабавно се погрижили да го успокоят. Били говорили с братовчедка си Карлота Мейфеър. Баща им паднал по стълбището и после отказал медицинска помощ, като сам излязъл от къщата. Карлота и представа си нямала, че е пострадал толкова зле. Дори не знаела, че седи на тротоара. Не била на себе си от мъка. Съседката трябвало да звънне на вратата.

На погребението на Кортланд в Метаир - на което дошли много хора - същата история била разказана и на семейството. Докато госпожица Бел и госпожица Мили седели тихо на заден план, Пиърс, синът на Кортланд, разказвал на всеки, че баща му не бил на себе си, когато разказал онази неясна история на съседката - че някакъв мъж го е блъснал по стълбите. Всъщност на Първа улица нямало никакъв мъж, който би могъл да стори това. Самата Карлота видяла Кортланд да пада. Видяла го и Нанси и веднага се втурнала да го хване, но не успяла.

Колкото до осиновяването, Пиърс бил абсолютно съгласен с него. Неговата племенница Ели щяла да създаде на бебето най-подходящата среда за развитие. Наистина, трагично било, че Кортланд бил срещу това, но той бил вече на осемдесет години и от известно време преценката му вече не била така ясна.

Погребението било пищно и минало без инциденти, въпреки че години по-късно погребалният агент си спомня, че някои от братовчедите, възрастни мъже, които стояли в дъното на стаята по време на «малката реч» на Пиърс, се шегували помежду си с горчивина и сарказъм. «А, разбира се, в къщата няма никакъв мъж - казал един от тях. - Неееее, ама съвсем никакъв мъж. Само тези прекрасни дами.» «Аз никога не съм виждал мъж там, а ти?» и така нататък. «Не, никакъв мъж няма на Първа улица. Ама съвсем никакъв!»

Когато братовчеди идвали да посетят Деидре, и на тях била пробутвана историята, разказана от Пиърс на погребението. Деидре била твърде болна, за да излезе от стаята си.

Не пожелала дори да види Кортланд, толкова била зле. А освен това не знаела и не бивало да узнае, че той е мъртъв.

«Виж само тези мрачни стълби - казала Милата Мили на Беатрис. - Кортланд трябваше да използва асансьора, но той не обичаше да се качва с него. Само да беше взел асансьора, нямаше да падне така лошо.»