Ан Райс - Полунощ 2

Семейните легенди днес твърдят, че всички били съгласни, че осиновяването е най-доброто решение. Кортланд не бивало да се бърка. Както казва внукът му, Райън Мейфеър: «Горката Деидре вече не беше в състояние да бъде майка повече от например Лудата от Шайло1. Но мисля, че дядо ми се чувстваше отговорен. Той бе завел Деидре в Тексас и като че ли се обвиняваше. Искаше да е сигурен, че тя е съгласна да даде бебето. Но може би вече не беше важно какво точно иска Деидре».

По онова време аз посрещах с боязън всяка нова информация от Луизиана. Нощем, докато лежах в стаята си в метрополията, непрестанно мислех за Деидре, чудех се дали няма някакъв начин да разберем какво точно иска и чувства тя. Скот Рейнолдс беше по-непреклонен отвсякога, че не бива да се месим. Деидре знаеше как да се свърже с нас. Знаеше го и Кортланд. И най-важното - знаеше го и Карлота Мейфеър. Така че нямаше какво друго да направим.

Едва през януари 1988 година, почти трийсет години по-късно, в един разговор със старата приятелка на Деидре от училище, Рита Мей Дуайър Лониган, аз научих, че Деидре отчаяно се е опитвала да се свърже с мен, но не е успяла.

През 1959 година Рита Мей току-що се била омъжила за Джери Лониган от «Лониган и синове» - погребалното бюро. Когато чула, че Деидре си е у дома, бременна и вече загубила бащата на детето си, тя събрала кураж да я посети. Както много други преди нея, била отпратена още на вратата, но успяла да зърне момичето на върха на стълбището и Деидре и? извикала отчаяно:

- Рита Мей, те ще ми вземат детето! Рита Мей, помогни ми. - И докато госпожица Нанси се опитвала да я върне на втория етаж, Деидре хвърлила малка бяла визитна картичка към Рита Мей. - Свържи се с този човек. Кажи му да ми помогне. Кажи му, че те ще ми вземат бебето.

Карлота Мейфеър буквално нападнала Рита Мей и се опитала да и? вземе картичката. Рита обаче успяла да я задържи и да изтича сред вихрушка от листа към портата, въпреки че Карлота я скубела за косите и деряла лицето и?.

Когато се прибрала у дома, Рита видяла, че написаното на картичката вече не се чете. Карлота била откъснала част от нея, а и тя самата била стискала силно картончето във влажната си длан. Четяла се само думата Таламаска и моето име, написано на ръка на гърба на картичката.

Едва през 1988 година, когато срещнах Рита Мей на погребението на Нанси Мейфеър и и? дадох същата картичка, тя направи връзката и ми се обади в хотела, за да ми разкаже всичко, което си спомня от онзи ден преди толкова години.

За настоящия изследовател беше ужасно мъчително да научи за напразния зов за помощ на Деидре. Беше мъчително да си спомням онези нощи преди трийсет години, когато лежах в леглото си и мислех: «Не мога да и? помогна, но трябва да опитам. Как обаче бих дръзнал да направя подобно нещо? И какъв е шансът ми да успея?».

Вероятно нямаше да мога да помогна с нищо на Деидре. Щом Кортланд не бе успял да спре осиновяването, и аз нямаше да мога. И все пак още виждам в сънищата си как извеждам Деидре от онази къща на Първа улица и я водя в Лондон. Виждам я днес като здрава, нормална жена. Но реалността е много по-различна.

На 7 ноември 1959 година в пет часа сутринта Деидре ражда Роуан Мейфеър, здраво светлокосо момиченце, което тежи девет паунда и осем унции. Няколко часа след това, когато излиза от упойката, Деидре вижда, че е заобиколена от Ели Мейфеър, отец Лафърти и Карлота Мейфеър, както и от две монахини, които по-късно описват най-подробно сцената на сестра Бриджит Мари.

Отец Лафърти държал детето в ръцете си. Той обяснил, че новороденото е кръстено в параклиса на болницата и е наречено Роуан Мейфеър. Показал подписано кръщелно свидетелство.

«Целуни бебето си, Деидре - казал той, - и аз ще го дам на Ели. Тя е готова да тръгва.»

Мълвата в енорията твърди, че Деидре целунала детето, но казала, че ще позволи да го отведат само при условие, че то ще запази името Мейфеър. И като плачела така, че едва виждала, тя целунала детето си и позволила на Ели да го вземе. После, ридаеща, извърнала глава към възглавницата, а отец Лафърти казал: «Най-добре да я оставим сама».

Десет години по-късно сестра Бриджит Мари обяснява значението на името на детето.

«Карлота стана кръстница. Мисля, че извикаха някакъв лекар за кръстник, толкова бяха решени да извършат кръщенето веднага. Карлота каза на отец Лафърти, че детето ще бъде кръстено Роуан, а той и? рече: «Това не е име на светица. Звучи ми доста езическо».

А тя, нали я знаете как говори, отвърна: «Отче, не знаете ли, че със самодивското дърво2 някога са се гонели вещици и всякакви зли сили? Нямало колиба в Ирландия, където стопанката да не слагала клонка от това дърво над вратата, за да защити семейството си от вещици. Правели го и след приемане на християнството. Така че детето ще се казва Роуан!». А Ели Мейфеър, тази малка лицемерка, само кимна.»