Ан Райс - Полунощ 2

Аманда настояла той да се обади на Кортланд и да му сподели притесненията си. Корнел признал, че Луиза Ан предложила същото.

«Но не искам да го правя сега - казал той. - Карлота ми дойде в повече, не искам да се виждам с друг Мейфеър този следобед.»

Аманда била уверена, че Кортланд ще му помогне, затова му се обадила и му казала какво става. Кортланд се зарадвал на интереса на младия си роднина и по-късно същия следобед се обадил на Аманда, за да и? каже, че го е поканил на вечеря в «Колбс» в центъра. Щял да и? се обади и след срещата, но чувствал, че ще хареса младия лекар. Нямал търпение да чуе мнението му.

Корнел така и не дошъл на вечерята. Кортланд го чакал цял час в «Колбс». Обадил се в стаята му, но никой не отговорил. На сутринта камериерката открила тялото на младия лекар. Лежал напълно облечен на разбърканото легло, очите му били полуотворени, а на масичката до него имало полупразна чаша с бърбън. Не била установена непосредствената причина за смъртта.

По искане на майката на Корнел, както и на следователя в Ню Орлиънс, била извършена аутопсия, която разкрила, че в кръвта му има малко количество силен наркотик, смесен с алкохол. Случаят бил обявен за смърт от свръхдоза и така и не бил разследван повече. Аманда Грейди Мейфеър никога не могла да си прости, че е изпратила доктор Корнел Мейфеър в Ню Орлиънс. Луиза Ан не се възстановила от загубата и до ден-днешен е неомъжена. Съсипаният Кортланд придружил ковчега до Ню Йорк.

Дали Корнел е също жертва на вещиците Мейфеър? Още веднъж сме принудени да кажем, че не знаем. Една подробност обаче ни дава известна индикация, че Корнел не е умрял от наркотика и алкохола, открити в кръвта му. Следователят, който прегледал тялото, преди то да бъде изнесено от хотелската стая, отбелязва, че в очите на Кортланд имало много спукани кръвоносни съдове. А ние знаем, че това е симптом на задушаване. Възможно е някой просто да е упоил Корнел, като е сипал наркотик в питието му (на масичката била оставена чаша с бърбън), и когато той е заспал, го е задушил с възглавница.

Когато Таламаска решила да разследва случая (чрез един виден частен детектив), следата вече била студена. Никой в хотела не помнел дали Корнел Мейфеър е получил някакви обаждания този следобед. Дали е поръчал бърбън по румсървиса? Никой не задал този въпрос. Отпечатъци? Не били свалени. Все пак това не било убийство.

Но сега е време да се обърнем към Деидре Мейфеър, настоящата наследница на завещанието на Мейфеър, осиротяла още като двумесечно бебе и оставена на грижите на старите си лели.

Деидре Мейфеър

Къщата на Първа улица продължила да запада след смъртта на Анта. Плувният басейн по това време вече се бил превърнал в истинско тресавище, обрасло с плевели и диви ириси, ръждясалият му фонтан изхвърлял струи зеленикава вода в тинята. Капаците на прозорците в северната спалня отново били залостени. Боята по виолетово-сивите стени продължавала да се лющи.

С годините старата госпожица Фланиган ослепяла почти напълно, но се грижила за малката Деидре до петия и? рожден ден. От време на време тя извеждала детето на разходка с плетената от ракита количка, но никога не пресичала улицата.

Кортланд идвал на Коледа и пиел чаша шери на дългата предна веранда с Милата Мили, Бел и Нанси.

«Казах им, че този път няма да позволя да ме отпратят - обяснява той на сина си Пиърс, който по-късно го разказва на майка си. - Не, този път ще виждам детето със собствените си очи на рождения му ден и на Коледа.» Той правел подобни изявления и пред секретарите си в «Мейфеър и Мейфеър». Те често купували подаръци, които Кортланд носел в къщата.

След години внукът на Кортланд, Райън Мейфеър, говорел със съчувствие за това на една сватбена церемония.

«Моят дядо мразеше да ходи там. В нашата къща в Метаир винаги цареше радост. Баща ми казваше, че дядо все си идвал у дома разплакан. Когато Деидре станала на три години, той и? направил първото коледно дърво. Занесъл и? пакет с коледна украса, купил и? лампички от «Катц и Бестоф» и сам ги сложил на дървото. Не е за вярване, че е възможно хора да живеят в подобен мрак. Ще ми се наистина да съм познавал по-добре дядо си. Той е роден в онази къща. Представете си само. А неговият баща, Жулиен, е роден още преди Гражданската война.»

По това време Кортланд станал същинско копие на баща си Жулиен. Негови снимки от средата на петдесетте го показват като слаб, строен мъж с черна коса, посивяла единствено по слепоочията. Прорязаното от бръчки лице много напомняло това на баща му, само дето очите му били по-големи и приличали на тези на Стела. И все пак имал добросърдечното изражение на Жулиен и неговата очарователна усмивка.