Ан Райс - Полунощ 2

«Беше много развълнувана - казва той. - Искаше да стане писателка. Такова сладко момиче. Никога няма да я забравя. Споменах нещо за бомбардирането на Пърл Харбър, че моят син се е записал предния ден в армията и че най-накрая влизаме във войната. И знаете ли какво? Тя не беше чула нищо за това. Не знаеше за никакви бомбардировки и за никаква война. Сякаш живееше в сън.»

«Сладкото момиче» умряло същия следобед. Когато пощальонът минал със следобедната поща в три часа, над тази част на Гардън Дистрикт се били струпали буреносни облаци. Валяло като из ведро. И все пак в градината на Мейфеър се била събрала цяла тълпа, а по средата на улицата се виждала колата на погребалния агент. Вятърът виел яростно. Господин Бордрьо също се застоял там въпреки лошото време.

«Госпожица Бел ридаеше на верандата. А госпожица Мили се опитваше да ми обясни какво се е случило, но не можеше да изрече и дума. После госпожица Нанси дойде до края на верандата и ми изкрещя: «Вървете си, господин Бордрьо. Имаме смъртен случай. Вървете си, че много вали».»

Тогава той прекосил улицата и се подслонил на верандата на съседа, който му казал през мрежестата врата, че Анта Мейфеър е починала. Явно била паднала от прозореца на третия етаж.

Бурята била ужасна, истински ураган. И все пак пощальонът останал да види как погребалният агент Ред Лониган прибира тялото в товарната си кола. Помагал му синът му, Лирой Лониган. След това потеглили. Накрая господин Бордрьо тръгнал да разнесе пощата и много скоро, едва бил стигнал до Притания стрийт, времето се оправило. Когато на следващия ден минал покрай къщата, тротоарът бил покрит с листа.

През годините Таламаска е събрала множество истории за смъртта на Анта, но може би никога няма да узнаем какво наистина се е случило през следобеда на десети декември 1941 година. Господин Бордрьо е последният «външен човек», който е виждал Анта и е разговарял с нея. Бавачката на бебето, една стара жена на име Алис Фланиган, се обадила, че е болна този ден.

От полицейските рапорти и от предпазливите коментари на семейство Лониган и свещеника на енорията разбрахме, че Анта скочила или е паднала от прозореца в стаята на Жулиен върху покрива на верандата на втория етаж някъде около три следобед.

Историята на Карлота, получена от същите източници, е следната:

Тя се скарала с момичето заради бебето, защото Анта вече била толкова зле, че дори не хранела детето.

«Тя изобщо не беше готова да стане майка - казала госпожица Карлота на полицая. - Анта прекарвала часове в писане на писма, разкази и поезия, а Нанси и останалите трябвало да чукат по вратата на стаята и?, за да я подсетят, че Деидре плаче в кошарката си и трябва да бъде накърмена или нахранена с биберон.»

По време на тази последна кавга Анта получила «истерична» криза и хукнала по стълбата към таванския етаж. Крещяла, че иска да я оставят на мира. Карлота се уплашила, че Анта ще се нарани, което според нея често се случвало. Последвала я до старата стая на Жулиен и там видяла, че тя се опитва да си извади очите и вече ги била разкървавила ужасно.

Карлота се опитала да я обуздае, но Анта се откопчила от нея и паднала назад през прозореца, а оттам на покрива на верандата от ковано желязо. Като че залазила към ръба и?, но после загубила равновесие или нарочно скочила. Умряла на мига, защото главата и? се ударила силно в плочите три етажа по-долу.

Кортланд бил извън себе си, когато научил за смъртта на племенницата си и веднага отишъл на Първа улица. По-късно казал на жена си в Ню Йорк, че Карлота била напълно обезумяла. С нея бил свещеникът, отец Кевин от Църквата на изкуплението. Тя постоянно повтаряла, че никой не разбирал колко крехка е Анта. «Опитах се да я спра! - казвала тя. - Какво повече можех да направя, за бога!» Милата Мили и Бел били твърде разстроени, за да говорят за случилото се. Бел като че бъркала смъртта на Анта със смъртта на Стела. Само Нанси имала да каже някои доста неприятни неща - оплакала се, че Анта разрушила целия си живот и че главата и? била пълна с глупави мечти.

Когато Кортланд се обадил на бавачката Алис Фланиган, тя изглеждала изплашена. Била възрастна и почти сляпа. Казала, че не знае Анта някога да е изпадала в истерия, да се е наранявала или нещо от този род. Тя самата получавала нареждания от госпожица Карлота, която била много добра към семейството си. Госпожица Фланиган не искала да изгуби работата си. «Искам само да се грижа за онова сладко бебе - казала тя на полицията. - То има нужда от мен сега.»