Ан Райс - Полунощ 2

Още много сведения постъпват за месеците, в които Анта и Шон били щастливи. Той - едър, плещест мъж с мило чувство за хумор - прави изложба в Гринич Вилидж, която пожънва голям успех. Анта издава кратко стихотворение (от седем стиха) в «Нюйоркър». Двойката е на върха на щастието. Само че през април 1941 година започват да пристигат други слухове.

«Е, тя е бременна - казва художничката от горния етаж, - а той не иска бебето. Тя, разбира се, го иска. Само Господ знае какво ще стане. Той познава някакъв лекар, който можел да се погрижи, нали разбирате, но тя не иска и да чуе. Наистина не ми се ще да минава през всичко това. Толкова е крехка. Чувам я да плаче нощем.»

На първи юли Шон Лейси умрял при автомобилна катастрофа (механична повреда) на връщане от дома на болната си майка в богаташката част на града. Анта изпаднала в истерия и е затворена в «Белвю». «Просто не знаехме какво да правим с нея - казва художничката от горния етаж. - Тя крещя цели осем часа. Накрая се обадихме в «Белвю». Никога няма да разбера дали постъпихме правилно.»

Според записите от «Белвю» Анта е спряла да пищи, всъщност да издава какъвто и да било звук или да прави и най-малкото движение, още щом я приели. Останала в състояние на кататония повече от седмица. После написала едно име «Кортланд Мейфеър» на къс хартия, а до него думите: «адвокат, Ню Орлиънс». Към десет и половина на следващата сутрин се обадили във фирмата на Кортланд.

Той веднага се свързал с жена си Аманда Грейди Мейфеър в Ню Йорк и я помолил да иде в «Белвю» при Анта, докато той пристигне.

Тогава се разразила ужасна битка между Кортланд и Карлота. Той настоявал да се погрижи за Анта, защото тя самата поискала така. Мълвата от онова време казва, че Карлота и Кортланд взели заедно влака за Ню Йорк, за да доведат Анта у дома.

На един доста емоционален обяд, на който се изпил много алкохол, Аманда Грейди Мейфеър изляла цялата история пред своя приятел (и наш информатор) Алън Карвър, който се преструвал, че се интересува от старите южняшки фамилии и от техните готически нрави. Аманда му разказала всичко за горката си малка племенница в «Белвю»:

«Беше просто ужасно. Анта не можеше да говори. Просто не можеше. Опитваше се да каже нещо, но само се запъваше. Беше толкова крехка. Смъртта на Шон я бе съсипала напълно. Минаха двайсет и четири часа, преди да ми напише адреса на апартамента в Гринич Вилидж. Веднага отидох там заедно с Оли Мейфеър, един от внуците на Реми, за да и? съберем нещата. О, беше толкова тъжно. Разбира се, реших, че всички картини на Шон сега принадлежат на Анта, тъй като тя е негова съпруга, но тогава дойдоха съседите и ни казаха, че те не са женени. Майката и братът на Шон вече бяха там. Бяха пристигнали с камион и отнесоха всичко. Като че майката на Шон презираше Анта, защото смяташе, че тя е въвлякла сина и? в артистичния свят на Гринич Вилидж.

Казах на Оли: «Добре, да вземат всичко, но не и портретите на Анта». Аз ги взех, събрах дрехите и нещата и?, както и едно старо кадифено портмоне, пълно със златни монети. Чувала съм за това портмоне и съм сигурна, че и вие сте чували, ако изобщо знаете нещо за Мейфеър. Взех и ръкописите и?. Опаковах всичко - разказите и?, глави от роман, няколко стихотворения. И знаете ли какво по-късно открих, че едно от тях е публикувано в «Нюйоркър». В «Нюйоркър»! Но нямаше да разбера, ако синът ми Пиърс не ми беше казал. Той отиде в библиотеката и провери. Беше много кратко, нещо за падащия сняг и музея в парка. Не точно поема, но все пак. Просто късче от живота, да го кажа иначе. Но беше публикувано в «Нюйоркър». Това е важното. Беше толкова тъжно да и? събирам нещата от онзи апартамент. Нали разбирате, сякаш събирах парчета от живота и?.

Когато се върнах в болницата, Карлота и Кортланд бяха вече там. Караха се в коридора. О, трябваше да видите и чуете този скандал, за да повярвате. Само шепот, малки жестове, стиснати устни. Направо не е за вярване. Двамата стояха един срещу друг, говореха си по този начин, и аз знаех, че са готови да се избият.

- Това момиче е бременно - казах аз. - Лекарите казаха ли ти?

- Ще трябва да го махне - отвърна Карлота.

Мисля, че Кортланд щеше да умре на място. Аз самата бях толкова шокирана, че не знаех какво да кажа.

Безкрайно мразя Карлота. Не ме интересува кой ще разбере за това. Мразя я. Мразила съм я през целия си живот. Мисълта, че е сама с Анта, ми докарва кошмари. И тогава казах на Кортланд, пред нея:

- Някой трябва да се погрижи за това момиче.