Ан Райс - Полунощ 2

Но той вече беше опитал да стане попечител на Анта, беше опитал още в самото начало, и Карлота го заплаши, че ще разкрие всичко за нас, така се изрази. О, тя е просто ужасна. Тогава Кортланд се предаде. А и мисля, че знаеше, че и сега няма да успее да постигне нищо. «Анта вече е почти жена - казах аз. - Просто я питайте къде иска да иде. Ако иска да остане в Ню Йорк, ще дойде при мен. Може да остане и при Оли.» Но никакъв шанс!

Карлота влезе да говори с лекарите и постъпи както винаги. Уреди Анта да бъде преместена в лудница в Ню Орлиънс. Изобщо не обръщаше внимание на Кортланд, сякаш го нямаше. Аз се обадих на всички братовчеди в Ню Орлиънс. На всички. Обадих се дори на Беатрис Мейфеър от Еспланада авеню - внучката на Реми. Казах им, че Анта е зле и е бременна и се нуждае от любов и грижи.

Тогава се случи нещо изключително тъжно. Заведоха Анта на гарата. Тя ми направи знак да ида до нея и ми прошепна в ухото: «Пази нещата ми, моля те, лельо Манди. Иначе тя ще изхвърли всичко». Но аз вече бях изпратила вещите и? у дома. Обадих се на сина си Шефилд и му разказах всичко. Казах му: «Шеф, направи всичко за нея, когато се върне».»

Анта отпътувала към Луизиана с влак заедно с чичо си и леля си и незабавно била приета в лудницата «Света Ана», където останала шест седмици. Много братовчеди отишли да я посетят. Семейната мълва говори, че тя била бледа и от време на време неадекватна, но се подобрявала.

В Ню Йорк нашият детектив Алън Карвър си уредил още една «случайна» среща с Аманда Грейди Мейфеър.

- Как е малката племенница?

- О, не сте чули най-лошото! - отвърнала Аманда Грейди Мейфеър. - Не можете да си представите. Знаете ли, че леля и? казала на лекарите в лудницата, че иска да и? направят аборт? Казала, че е наследствено луда и не бива да има деца. Чували ли сте подобно нещо? Когато съпругът ми ми каза, аз му отвърнах, че ако и сега не направи нещо, никога няма да му простя. Разбира се, той твърди, че никой няма да нарани бебето. Лекарите нямало да сторят такова нещо, не само за Карлота, за никого. Но аз се обадих на Беатрис Мейфеър на Еспланада авеню и и? казах всичко. Кортланд побесня. «Недей да вдигаш всички на бунт», каза той. Но точно това възнамерявам да направя. Казах на Беа: «Иди да я видиш. Не им позволявай да ти попречат».

Таламаска никога не е била в състояние да потвърди историята за тези намерения за аборт. Но сестрите в «Света Ана» казали на нашите разследващи, че десетки братовчеди Мейфеър дошли да посетят Анта в лудницата.

«Те не приемат отказ - пише Ъруин Дандрич. - Настояват да я видят и всички казват, че тя е добре. Много се вълнува заради бебето и, разбира се, те просто я отрупват с подаръци. Младата и? братовчедка Беатрис и? донесе някакви старинни дантелени бебешки дрешки, които били навремето на някоя си пралеля Сузет. Разбира се, всички знаят, че Анта не се е омъжила за онзи художник в Ню Йорк, но какво значение има това, когато името ти е Мейфеър и винаги ще бъде такова.»

Братовчедите останали все така настойчиви, когато Анта била изписана от «Света Ана» и се прибрала в къщата на Първа улица. Там заела старата спалня на Стела в северната част на къщата. За нея постоянно се грижели медицински сестри, които били съвсем лесен източник на информация за нашите детективи.

Мястото е описвано като «нетърпимо мрачно», но Милата Мили и Бел се грижели прекрасно за Анта. Всъщност те дори не оставяли работа за сестрите. Милата Мили седяла през цялото време с Анта на малката веранда пред спалнята и?. Бел пък плетяла красиви дрешки за бебето.

Кортланд се отбивал всяка вечер след работа. «Господарката на къщата не го искаше там - казва една от сестрите, - но той идваше всяка божа вечер. Идваше заедно с един млад джентълмен, мисля, че се казваше Шефилд. Сядаха при пациентката за малко и разговаряха с нея.»

Семейната мълва казва, че Шефилд прочел някои от творбите на Анта от дните в Ню Йорк и казал, че е много добра. Сестрите говорели за някакви кутии от Ню Йорк кашони с книги и вестници, които Анта все преглеждала, но била твърде слаба, за да ги разопакова напълно.

«Изобщо не ми се струваше луда - казва една от сестрите. - Лелята ни викаше долу в салона и ни задаваше много странни въпроси. Тя твърдеше, че момичето е наследствено лудо и може да нарани някого. Но лекарите не ни бяха казали нищо такова. Тя беше тихо, меланхолично момиче. Изглеждаше много по-млада, но изобщо не беше луда.»

Деидре Мейфеър се ражда на 4 октомври 1941 година в старата «Болница на милосърдието» до реката, която по-късно е разрушена. Явно при раждането е имало някакви усложнения, защото Анта е била под пълна упойка, както често става в наши дни. Коридорите на болницата се изпълвали с роднини по време на часовете за свиждане през петте дни, в които Анта останала там. Стаята и? била отрупана с цветя. Бебето било красиво здраво момиченце.