Ан Райс - Полунощ 2

И тя наистина се грижила за Деидре Мейфеър, докато детето не навършило пет години.

Накрая Кортланд казал на Беатрис и Аманда да оставят Карлота на мира. Тя била единственият свидетел на случилото се онзи следобед и смъртта на Анта без съмнение била просто ужасен инцидент. Как би могло да бъде иначе?

Не било проведено никакво разследване. Нямало и аутопсия. Все пак у погребалния агент се породили някои съмнения, след като прегледал трупа. Той заключил, че раните по лицето на Анта не биха могли да бъдат причинени от самонараняване, затова се свързал със семейния лекар, който обаче го посъветвал да забрави за случая. Анта била луда и това било неофициалното заключение. Била нестабилна през целия си живот. Била лекувана в «Белвю» и в лудницата «Света Ана» и не можела да се грижи нито за себе си, нито за детето си.

След смъртта на Стела смарагдът на Мейфеър не е споменаван във връзка с Анта. Нито един роднина или приятел не го е виждал на нея. Шон Лейси никога не е рисувал Анта с огърлицата и никой в Ню Йорк не е знаел за нея. Но смарагдът бил на шията и?, когато умряла. Въпросът се налага от само себе си. Защо Анта е носила смарагда точно в този ден? Дали това не е станало повод за фаталната кавга? Възможно ли е не Анта да е издрала очите си, а Карлота, и ако е така, защо?

Така или иначе, къщата на Първа улица била отново обгърната от тайнственост. Плановете на Анта за реставрация никога не били изпълнени. След няколко скандала в кантората на «Мейфеър и Мейфеър» - Карлота се развикала и дори разбила стъклото на вратата - Кортланд стигнал дотам, че подал иск за попечителство над Деидре. Внукът на Клей Мейфеър, Александър, също се включил. Двамата със съпругата му Ейлин имали хубаво имение в Метаир.

Можели да осиновят детето или поне да го вземат неформално.

Аманда Грейди Мейфеър казала на нашия човек под прикритие във висшето общество Алън Карвър, че «Кортланд иска да се прибера, за да се грижа за бебето. Наистина ми е много жал за детето, но не мога да се върна в Ню Орлиънс след всичките тези години».

Карлота само се изсмяла на всички «доброжелатели», както ги наричала. Казала на съдията и на всеки, който я опитал, че Анта била много болна. Имала наследствено психическо заболяване, което можело да се прояви и при Деидре. Тя нямала никакво намерение да позволява на когото и да било да отведе Деидре от майчината и? къща, от милата госпожица Фланиган, от сладката Бел и прекрасната Мили, които просто обожавали детето и имали достатъчно време да се грижат за нея.

Кортланд не пожелал да се откаже и Карлота го заплашила направо. Жена му го била напуснала, нали така? Дали семейството ще иска да научи след всичките тези години що за човек е той? Братовчедите обмисляли тези намеци. Съдията по случая започнал да става «нетърпелив». За него Карлота Мейфеър била безукорна и целомъдрена жена с отлична преценка. Защо семейството не можело да приеме тази ситуация? Господи боже, ако всяко осиротяло бебе имало такива прекрасни лели като Мили, Бел и Карлота, светът щял да е много по-добър.

Завещанието било оставено в ръцете на «Мейфеър и Мейфеър», а детето останало в ръцете на Карлота. Въпросът бил приключен.

По-късно е предприета само още една атака срещу властта на Карлота. През 1945 година.

Корнел Мейфеър, един от нюйоркските братовчеди и наследник на Лестан, току-що бил приключил специализацията си в Главната болница на Масачузетс. Специализирал психиатрия. Бил чувал «невероятни истории» за къщата на Първа улица от своята братовчедка Аманда Грейди Мейфеър, а също и от Луиза Ан Мейфеър. Луиза Ан, най-голямата от внучките на Гарланд, прекарала известно време в Ридклийф и имала връзка с Корнел. Какви били всички тези приказки за наследствена лудост? Корнел бил много заинтригуван, а и бил влюбен в Луиза Ан, която се върнала в Ню Орлиънс, вместо да се омъжи за него и да заживее в Масачузетс. Той не можел да разбере защо е толкова привързана към дома, искал да посети Ню Орлиънс и семейството на Първа улица, а нюйоркските братовчеди сметнали това за добра идея.

«Кой знае? - казал той на Аманда по време на един обяд в «Уолдорф». - Може би ще харесам града и с Луиза Ан ще измислим нещо.»

Корнел пристигнал в Ню Орлиънс през февруари и се регистрирал в един хотел в центъра. Помолил Карлота за разговор и тя се съгласила да го приеме в къщата.

Както казал по-късно на Аманда по телефона, той останал в къщата към два часа, като част от времето бил насаме с петгодишната Деидре. «Не мога да ти кажа какво открих - казал той, - но това дете трябва да се махне от тази среда. Честно да ти кажа, не искам да замесвам Луиза Ан. Ще ти разкажа всичко, когато се върна в Ню Йорк.»