Ан Райс - Полунощ 2

Мили и Бел присъствали даже на погребения на външни хора от енорията, като ходели и на бденията, ако те били в «Лониган и син». Посещавали службата на Велики четвъртък и понякога през летните нощи взимали и Деидре, като постоянно я гълчали високомерно и и? давали парченца шоколад по време на службата, за да пази тишина.

Никой вече не помни да е имало нещо «не наред» със сладката госпожица Бел.

Всъщност двете стари дами лесно спечелили симпатиите и уважението на Гардън Дистрикт, особено на семействата, които не знаели нищо за трагедиите и тайните на Мейфеър. Къщата на Първа улица вече не била единствената порутена сграда зад ръждясала ограда.

Нанси Мейфеър обаче като че била родена и отгледана от съвсем различна обществена прослойка. Дрехите и? винаги били развлечени, а кафявата и? коса - неизмита и небрежно сресана. Лесно било да я сбъркаш с наета прислужница. Но никой никога не поставил под въпрос, че тя е сестра на Стела, каквато, разбира се, не била. Тя започнала да носи черни обувки с връзки, когато била едва на трийсет. Плащала нацупено на доставчиците от износен портфейл или пък викала от верандата на горния етаж, за да отпрати някой амбулантен търговец.

С тези жени прекарвала дните си малката Деидре, когато не се мъчела да внимава в претъпканата класна стая, което, разбира се, довело до упадък и нещастие.

Слуховете в енорията постоянно я сравнявали с майка и?. Братовчедите твърдели, че вероятно става дума за «наследствена лудост», въпреки че никой не знаел със сигурност. Но тези, които можели да наблюдават семейството отблизо - дори и да били отдалечени на мили от тях - скоро разбрали, че между майката и дъщерята има доста разлики.

Докато Анта била крехка и стеснителна по природа, в Деидре имало нещо бунтарско и определено чувствено още от самото начало. Съседите често я виждали да тича като момче из градината. Едва петгодишна, тя се катерела чак до върха на стария дъб. Понякога дори се криела в храстите покрай оградата, за да стряска минувачите.

Когато станала на девет, Деидре избягала за първи път от къщи. Карлота се обадила на Кортланд паникьосана; после звъннала и в полицията. Накрая намерили измръзналата и трепереща Деидре на прага на сиропиталището «Света Елизабет» на Наполеон авеню. Тя казала на сестрите, че е «прокълната», «обладана от дявола» и че трябвало да извикат свещеник. Кортланд и Карлота дошли и я отвели у дома.

«Твърде активно въображение» - казала Карлота. Това се превърнало в редовна реплика.

Година по-късно полицията открила Деидре да се скита в дъжда по един ръкав на реката. Тя треперела, плачела и повтаряла, че се страхува да се върне у дома. За два часа успяла да наговори куп лъжи за името си и миналото си. Била циганка, дошла в града с някакъв цирк. Майка и? била убита от дресьор на животни. Тя се опитала да «се самоубие с рядка отрова», но я завели в болница в Европа, където източили цялата кръв от вените и?.

«Имаше нещо много тъжно в това дете, нещо много откачено - казва след това един полицай на наш детектив. - Тя беше абсолютно сериозна и сините и? очи гледаха диво. Дори не вдигна поглед, когато чичо и? и леля и? дойдоха да я вземат. Преструваше се, че не ги познава. После каза, че я държат окована в една стая на горния етаж.»

Когато става на десет, Деидре е изпратена в Ирландия, в пансион, препоръчан от един свещеник с ирландско потекло от катедралата «Свети Патрик» - отец Джейсън Пауър. Семейната мълва говори, че това всъщност е идея на Кортланд.

«Дядо искал да я махне оттам» - казва по-късно Райън Мейфеър.

Но след месец сестрите в «Каунти Корк» изпращат Деидре у дома.

Следващите две години Деидре е обучавана от гувернантка, госпожица Ламптън, стара приятелка на Карлота от «Светото сърце». Госпожица Ламптън казва на Беатрис Мейфеър (от Еспланада авеню), че Деидре е очарователно и много умно дете. «Просто има изключително богато въображение и прекарва твърде много време сама.» Но по-късно госпожица Ламптън заминава на север, за да се омъжи за един вдовец, когото среща по време на лятната му почивка, и Деидре плаче с дни за нея.

Но и през тези години в къщата на Първа улица има скандали. Хората често чували крясъци. Деидре изтичвала плачеща от къщата и често се качвала на дъба, за да не могат Ирен или госпожица Ламптън да я стигнат. Понякога оставала там до мръкване.

След пубертета обаче у нея настъпила промяна. Тя станала затворена, потайна и вече не била толкова палава. На тринайсет била по-чувствена жена, отколкото Анта някога е била като голяма. Носела черната си вълниста коса разпусната, разделена на път и прихваната от бледолилава панделка. Големите и? сини очи гледали някак недоверчиво и като че с мъка. Всъщност детето изглеждало наранено, твърдят хората, които я виждали на неделната служба.