Ан Райс - Полунощ 2

Не можело да стане преди края на октомври. Пък и нали Роуан щяла да иска ремонтът на къщата да бъде завършен. Всички много искали да я видят.

Накрая Роуан се съгласи, предположи, че с Майкъл ще могат да изчакат малко, особено ако трябва да прекарат първата си брачна нощ в къщата, пък и самият прием щеше да се състои тук.

Майкъл се съгласи; това щеше да му даде цели осем седмици да довърши всичко. Със сигурност първият етаж щеше да бъде завършен, както и предната спалня на втория.

- Това ще е двоен празник - рече Беа, - по случай сватбата, и в чест на реставрирането на къщата. Скъпи мои, ще направите всички щастливи.

О, и всеки Мейфеър в проект щял да е много очаквано събитие. Беатрис започна да прави списък на фирми за кетъринг. Около басейна и по моравата можело да се разпънат хиляди тенти. Не, да не се притесняват. И децата ще могат да поплуват, нали?

Да, щяло да е като в старите времена, като в дните на Мери Бет. Дали Роуан би искала няколко стари фотографии от последните партита преди смъртта на Стела?

- Ще съберем всички фотографии за приема - каза Роуан. - Ще е нещо като повторно обединяване на семейството. Ще ги изложим така, че всички да могат да им се порадват.

- О, това е прекрасно.

Внезапно Беатрис хвана ръката на Майкъл и рече:

- Може ли да те питам нещо, скъпи? Сега вече си част от семейството, нали? Защо, по дяволите, носиш тези ужасни ръкавици?

- Защото, когато докосна хората, виждам разни неща - каза той, преди да се усети.

Сивите и? очи блеснаха.

- О, но това е много интересно. Знаеш ли, че и Жулиен е имал такава способност? Така са ми казвали. А също и Мери Бет. О, скъпи, моля те, позволи ми. - Тя започна да навива черната кожа, дългите и? розови нокти леко драскаха ръката му. - Моля те, нали нямаш нищо против. - Тя свали ръкавицата и я вдигна с триумфална и все пак невинна усмивка.

Той не направи нищо, ръката му стоеше гола, с леко свити пръсти. Гледаше как тя слага нейната в дланта му и я стиска силно. Главата му се изпълни с цял порой от случайни образи. Бяха така смесени и прииждаха толкова бързо, че не можеше да различи нищо - само цялостната им атмосфера, свежест, светлина и много ясно усещане, че тя е невинна. Не е една от тях.

- Какво видя? - попита Беатрис.

Устните и? спряха да се движат още преди да са изрекли втората дума.

- Нищо - каза той и се отдръпна. - Просто усещане за доброта и благоденствие. Нищо друго. Никаква загадка, никаква тъга, нито болест, нищо. - И всъщност това си беше самата истина.

- О, ти си съкровище - каза Беатрис, изглеждаше напълно искрена. В следващия миг се надигна и го целуна. - Къде намери това съкровище? - обърна се тя към Роуан и без да дочака отговор, каза: - И двамата сте прекрасни! Не само ви обичам, но и ви харесвам, а това е невероятна изненада. Вие сте изумителна двойка. Ти, Майкъл, с тези сини очи и Роуан с този чудесен, дрезгав глас! Иде ми да те целувам по очите всеки път, щом ми се усмихнеш, а нея да целувам по гърлото, всеки път, щом заговори!

- А може ли аз да те целуна по бузата, Беатрис? - попита той нежно.

- Братовчедке Беатрис, момче - каза тя театрално. - Е, хайде, целувай! - Затвори очи и после ги отвори с широка лъчиста усмивка.

Роуан ги гледаше развеселена.

Но вече бе време Беатрис да се връща в офиса на Райън. Безкрайните юридически глупости. Колко ужасно.

Майкъл видя, че черната му ръкавица е паднала на земята. Вдигна я и си я сложи.

Не е една от тях…

Но кой го бе казал? Кой бе получил и предал тази информация? Може би просто беше станал по-добър в това, беше се научил да задава въпроси, както Аарън го инструктираше.

Истината беше, че не бе обърнал особено внимание на този аспект от обучението си. Искаше главно да може да «изключва» силата си. Във всеки случай за първи път след преживяването с бурканите, получи ясно и разбираемо послание. То беше много по-кратко и повелително от повечето ужасни сигнали, които бе получил онзи ден. Беше също толкова ясно, както бе ясно и пророчеството на Лашър.

Вдигна бавно поглед. Беше сигурен, че някой го наблюдава от сенките на страничната веранда. Но там нямаше никого. Само бояджиите работеха по кованото желязо.

Верандата изглеждаше великолепно. Старата мрежа беше свалена и временните дървени перила бяха демонтирани. От нея вече можеше да се излиза от двойния салон към красивата морава.

«Тук ще се оженя», помисли си той замечтано. И като в отговор големите мирти се залюляха от бриза, затанцуваха и светлорозовите им цветове започнаха да се извиват красиво на фона на синьото небе.