Ан Райс - Полунощ 2

- Глупости, не може да е вярно.

- Сигурно разбираш, че тези изисквания са доста уязвими в съдебната зала, но смисълът да бъдат изпълнени е да се избегнат всякакви претенции от трити страни, които биха се опитали да оспорят завещанието.

И той продължи в същия дух, но тя беше разбрала. Лашър беше спечелил този рунд. Той знаеше условията на завещанието, нали така? Просто и? беше подарил подходящия сватбен подарък.

Гневът и? бе студен, мрачен и неимоверно силен. Тя се загледа през прозореца на кабинета, но дори не виждаше покритото с облачета небе, нито дълбоката лъкатушеща река.

- Ще дам да поправят верижката, май е счупена - каза Райън.

Беше един часът, когато стигна до къщата на Първа улица. Носеше обяд, опакован в кафява книжна кесия - два сандвича и две бутилки холандска бира. Майкъл беше много развълнуван. Бяха открили истинско съкровище от стари нюорлиънски червени тухли под земята в задния двор. Красиви тухли, вече не се правели такива. Сега можели да построят нови колони за портите. А освен това на тавана открили и стари чертежи.

- Изглежда са оригиналните - каза Майкъл. - Сигурно са направени от самия Дарси. Ела, оставих ги горе. Много са крехки.

Тя се качи с него. Всичко изглеждаше много свежо с новата боя, дори стаята на Деидре изглеждаше хубава.

- Всичко ли е наред? - попита я Майкъл.

Дали знаеше? Дали го бе усетил? Като си помислеше само, че трябва да носи проклетото нещо на сватбата. Голямата и? мечта за медицински център и всичко останало щеше да иде по дяволите, ако не го направеше. Той сигурно щеше да откачи, когато разбере. А тя нямаше да може да понесе уплахата в очите му. Нямаше да понесе да го вижда така разтревожен, слаб, да, това беше истината.

- Да, няма проблеми - каза тя. - Просто цяла сутрин бях в центъра с адвокатите и ти много ми липсваше. - Прегърна го и потърка глава под брадичката му. - Много, много ми липсваше.

Трийсет и осем

Като че никой не бе изненадан от новината. Аарън вдигна тост за тях на закуска и после се върна към работата си в библиотеката на Първа улица, където по покана на Роуан бе започнал да каталогизира редките книги.

Райън дойде във вторник следобед да поздрави Майкъл. След няколко любезни думи той заяви, че е впечатлен от постиженията му, което, разбира се, означаваше, че го е проучил по обичайните финансови канали. Накрая призна:

- Сигурен съм, че е доста изнервящо да знаеш, че някой те проучва, но, надявам се, разбираш, че нямам друг избор…

- Нямам нищо против - каза Майкъл с усмивка. - Ако искаш да знаеш още нещо, просто питай.

- Е, тогава кажи как така си се справил толкова добре, без да извършиш нито едно престъпление?

Майкъл се засмя.

- Когато видиш тази къща след месец-два, ще разбереш. - Но не беше толкова глупав да мисли, че скромното му състояние е впечатлило този човек. Какво бяха няколко милиона в ценни книжа пред наследството на Мейфеър? Не, това беше разговор за друго - за това, че бе роден от другата страна на Мегазин стрийт и че още имаше акцента на Айриш Ченъл в гласа си. Но Майкъл бе живял твърде дълго на запад, за да се притеснява за подобно нещо.

Разходиха се заедно по окосената трева. Сега из цялата градина бе засаден нов чемшир - нисък и подрязан. Вече се виждаха и цветните лехи, оформени още преди век, както и малките гръцки статуи в четирите ъгъла на двора.

Всъщност бе възстановен първоначалният класически план. Дългата осмоъгълна морава беше със същата форма като басейна. Квадратните плочи бяха наредени във формата на диамант срещу варовиковите балюстради, които накъсваха вътрешния двор на отчетливи правоъгълници и маркираха пътеките, срещащи се под прав ъгъл и опасващи и къщата, и градината. Старите дървени решетки бяха изправени и отново ограждаха портите. Оградата от ковано желязо беше боядисана в черно и орнаментите и повтарящите се завъртулки и розетки бяха върнати към живот.

Да, повтарящи се орнаменти - Майкъл ги съзираше навсякъде - които се бореха с пълзящата мирта, камелиите с лъскави листа и със старата роза, сякаш се опитваха да си проправят път към дървените решетки отгоре. Бореха се и с малките лунничета, които пък се опитваха да се докопат до светлината, струяща от ярките кръпки незакрито небе.

Беатрис, много красива с голямата си розова шапка и големи квадратни очила със сребърни рамки, се срещна с Роуан в два по обед, за да обсъдят сватбата. Роуан бе определила датата за следващата събота.

- След по-малко от две седмици! - изуми се Беатрис. Не, всичко щяло да е наред. Но разбирала ли Роуан какво означава тази сватба за семейството? Хората щели да дойдат чак от Атланта и Ню Йорк.