Ан Райс - Полунощ 2

Но никой не бе в състояние да разчете нещо на това безстрастно лице и в този елегантен бавен маниер.

- Мога ли да попитам нещо? - рече Лорън, без да откъсва очи от Роуан. - Въпросът е съвсем делови.

- Разбира се.

- Ще се справите ли с такова богатство?

Роуан не можа да сдържи усмивката си. Въпросът беше направо освежаващ, така покровителствен и така обиден. Наум и? дойдоха безброй отговори, но тя се спря на най-простия.

- Да. Искам да строя болници.

Тишина.

Лорън кимна. Подпря се на масата и огледа всички присъстващи.

- Е, аз не виждам никакъв проблем в това - каза тя спокойно. - Идеята ми се струва интересна. Пък и нашата работа е да вършим каквото вие пожелаете.

Да, тя беше мозъкът на фирмата и просто бе позволила на Райън и Рандъл да водят разговора. Но пак тя щеше да е учителят или пък пречката.

Нямаше значение.

Роуан бе получила каквото искаше. Наследството бе също толкова реално, колкото и къщата, колкото и самото семейство. А мечтата и? щеше да се осъществи. Беше сигурна в това.

- Сега предлагам да поговорим за по-належащи дела - заговори Роуан. - Ще трябва да се направи опис на вещите в къщата. Мисля, че някой спомена нещо такова. Също и на нещата на Карлота. Би ли желал някой да ги изнесе оттам?

- Да, разбира се - каза Райън. - А какво реши за къщата?

- Ще я реставрирам и ще живея в нея. С Майкъл скоро ще се оженим, вероятно преди края на годината.

Като че всички бяха докоснати от топъл лъч светлина, който ги сгря и озари.

- О, това е прекрасно - възкликна Райън.

- Радвам се да го чуя - добави Ан Мари.

- Нямаш представа какво означава тази къща за нас - каза Пиърс.

- И сигурно нямаш представа колко щастливи ще бъдат всички от тази новина - добави Лорън.

Само Рандъл си замълча, но после промълви, почти тъжно:

- Да, това би било просто прекрасно.

- Но някой ще дойде за нещата на Карлота, нали? - настоя Роуан. - Не искам да се нанасям преди това.

- Разбира се - отвърна Райън. - Ще започнем още утре с инвентаризацията, а Джералд Мейфеър ще откара нещата на Карлота.

- Имам нужда и от професионални чистачи за стаята на третия етаж, искам да изнесат и всички матраци.

- Ами онези буркани? - обади се Райън с отвращение.

- Аз ги изпразних.

- Какво имаше в тях? - попита Пиърс.

Рандъл я изучаваше с присвити очи.

- Всичко беше изгнило. Ако успеят да разкарат вонята и матраците, ще започнем с реставрацията.

- Ново начало, да. Ще се погрижа. Пиърс може да иде там още сега.

- Не, аз ще ида сама - отвърна Роуан.

- Недей, Роуан, остави на мен - каза Пиърс. Вече беше станал. - Искаш ли да сложим и нови матраци? Леглата са двойни, нали? Мисля, че бяха четири. Ще накарам да доставят нови матраци още този следобед.

- Чудесно - отвърна Роуан. - Но не пипайте стаята на прислужницата. Старото легло на Жулиен може да бъде разглобено и свалено някъде.

- Дадено, има ли друго?

- Това е повече от достатъчно. Майкъл ще се погрижи за останалото. Ще реставрира къщата лично.

- Да, той е доста добър в това, нали? - обади се тихо Лорън, но след миг като че съжали за думите си, сведе очи, а после погледна към Роуан, като се опитваше да прикрие объркването си.

О, значи вече го бяха проучили. Дали бяха разбрали и за ръцете му?

- Но бихме искали да те задържим още малко - обади се бързо Райън. - Само да ти покажем няколко документа за имуществото, и може би някои по-важни книжа във връзка с наследството…

- Разбира се, да се хващаме на работа.

- Отлично. А после ще те заведем на обяд в «Галатоар», ако нямаш други планове, разбира се.

- Звучи прекрасно.

И така се започна.

Беше три часът, когато наближи къщата. Жегата беше ужасна, въпреки че още бе облачно. Топлината като че се бе събрала под дъбовете. Когато излезе от таксито, видя рояците малки мушици в сенките. Но къщата веднага грабна вниманието и?.

Отново беше в нея, сама. Бурканите ги нямаше, слава богу, куклите също, а скоро и всички вещи на Карлота щяха да бъдат изнесени.

Държеше ключовете в ръка.

В центъра и? бяха показали документите за къщата, която бе включена в завещанието през 1888 година от Катерин. Вече беше нейна, само нейна. Както и милиардите, за които те дори не смееха да говорят. Всичко е мое.

Джералд Мейфеър, представителен млад мъж с приветливо лице и безлични черти, излезе от предната врата. Обясни и? набързо, че си тръгва, току-що бил сложил и последния кашон с вещите на Карлота в багажника на колата си.

Чистачите били приключили преди половин час.