Ан Райс - Полунощ 2

Пренебрегна модния асансьор и тръгна по застланите с килим стълби, като се загледа в гладкото лице на Райън и в неговия хубав син - и двамата и? се струваха като извънземни от друга вселена с тия тропически костюми и сладки южняшки гласове. Имаше чувството, че се канят да я отведат на друга планета с кораб, маскиран като лимузина.

Малките изчистени тухлени сгради на Каронделет стрийт се плъзгаха покрай тях в странна тишина, небето беше като полиран камък, в който мълниите отваряха пролуки, гръмотевиците тътнеха сякаш механично и отмираха.

Най-после влязоха в центъра, сред лъскавите небостъргачи - сияеща Америка в продължение на цели две пресечки - а след това се спуснаха в подземен гараж, който можеше да се намира навсякъде по света.

Офисите на «Мейфеър и Мейфеър» не бяха никаква изненада. Намираха се на тринайсетия етаж и бяха мебелирани традиционно, с дебели килими. Имаше само две жени-адвокати и един доста възрастен мъж. От високите прозорци се откриваше гледка към реката, сива като небето, изпъстрена от влекачи и корабчета под сребристото було на дъжда.

Последва отвлечен и вбесяващ разговор на чашка кафе с Райън. Сините му очи бяха непроницаеми като камъчета. Говореше сякаш безкрайно за някакви «инвестиции», «дългосрочни вложения» и «договори за земи, които са купени преди повече от век», както и за изключително консервативни инвестиции «по-големи, отколкото очакваш».

Тя чакаше; трябваше да и? кажат доста повече от това. Нямаше начин. И после, също като компютър, започна да попива скъпоценните имена и подробности, които постепенно Райън започна да изрежда.

Да, вече виждаше болниците и клиниките, потрепващи на хоризонта на мечтанието, въпреки че седеше неподвижна и безизразна, без да го прекъсва.

Множество недвижими имоти в Манхатън и Лос Анджелис? Главен акционер в хотелската верига «Маркам Харис Резортс»? Търговски центрове в Бевърли Хилс, Коконът Гроув, Бока Рейтън и Палм Бийч? Съакционер в Маями и Хонолулу? И после още споменавания на «много големи» консервативни инвестиции в съкровищни бонове, в швейцарски франкове и в злато.

Умът и? блуждаеше, но не много далече. Значи описанията на Аарън в досието бяха точни. Той бе създал за нея екрана, кулисите за тази малка драма. Беше я снабдил със знание, за което тези адвокати в елегантни костюми не можеха и да мечтаят.

Отново и? се стори изумително странно, че Аарън и Майкъл са се страхували, че тя ще посрещне с неприязън този мощен инструмент. Не разбираха мощта, това им беше проблемът. Никога не бяха разрязвали нечий мозък.

А завещанието не беше нещо по-различно.

Тя изпи кафето си, без да каже нищо. Оглеждаше адвокатите, които също мълчаха, докато Райън продължаваше да описва неясната картина на общински облигации, нефтени кладенци, някакви предпазливи инвестиции в развлекателната индустрия и напоследък в компютърните технологии. Тя кимаше от време на време и си водеше бележки със сребърната си химикалка.

Да, разбира, че фирмата е управлявала всичко това повече от век. Това предизвика кимвания и прочувствено мърморене. Жулиен я основал именно с тази цел. И разбира се, тя можела да си представи доколко всъщност завещанието е обвързано с парите на цялото семейство - винаги в негова полза, разбира се. «Защото завещанието е първата и най-важна грижа, няма никакви конфликти на интереси, защото да се говори за конфликти, би означавало да не се осъзнава мащабът…»

- Да, разбирам.

- Нашият подход винаги е бил консервативен, но за да съм по-ясен, ще кажа, че той е най-подходящ, когато става дума за състояние с такива размери. Смело можем да кажем, че не отстъпва на бюджета на една малка държава, производител на нефт. Всъщност ние се занимаваме повече със съхраняването и защитата му, отколкото с умножаването му, защото когато толкова голям капитал е подходящо обезпечен срещу инфлацията и всякакви други трусове, неговото развитие е неизбежно, той се умножава по естествен път в много направления…

- Говорите за милиарди - обади се спокойно Роуан.

Събралите се разшаваха, но никой не я погледна. Явно я смятаха за типична нетактична севернячка? Но не усети никакъв опит да бъде измамена, само объркване и страх от нея и от онова, което може да реши да направи. Все пак и те бяха Мейфеър, нали така? Оглеждаха я така внимателно, както тя тях.

Пиърс погледна към баща си. Явно той беше най-големият идеалист сред тях, най-необиграният. Райън погледна останалите, той разбираше мащаба на заложеното на карта, може би по-добре от всички.