Ан Райс - Полунощ 2

- Да, разбирам - отвърна Роуан. - Наистина разбирам. Но искам информация. Искам да зная всичко. Можем да започнем с каквото решите. Вероятно ще трябва да се науча на много неща, ще обсъждаме доста идеи за вложения. Но преди всичко искам статистика, защото тя отразява реалното положение…

Отново тишина, объркване, споглеждания. Колко малка и претъпкана изглеждаше стаята.

- Искате ли съвета ми? - попита Рандъл, гласът му беше по-дълбок и по-груб от този на Райън, но също толкова търпелив със своята южняшка протяжна мелодичност. - Плащате си, така че можете да го получите.

Тя разтвори ръце и рече:

- Да, моля ви.

- Върнете се към неврохирургията и използвайте печалбата от капитала за каквото решите. Но не се опитвайте да разберете откъде идват парите. Освен ако не искате да се откажете от лекарската си практика, за да се превърнете в една от нас - в човек, който ще прекара целия си живот по бизнес срещи и в разговори с инвестиционни консултанти, адвокати и счетоводители. Това е нашата работа и вие ни плащате за нея.

Тя го огледа внимателно - разрошената му сива коса, подпухналите му очи, големите сбръчкани ръце, сключени на масата. Да, хубав човек. Не беше лъжец. Никой от тях не беше лъжец. Не бяха и крадци. Интелигентното управление на парите изискваше да впрегнат всичките си умения и печалбите им бяха по-големи от всичко, за което някой крадец би могъл да мечтае.

Но всички те бяха адвокати, дори хубавият млад Пиърс с порцелановата кожа. А адвокатите имаха доста разтегливо понятие за истина, което можеше да се окаже в пълен разрез с нейното.

И все пак имаха етика. Този мъж имаше своя етика, но беше изключително консервативен, а консервативните хора не обичаха намесата, не бяха хирурзи.

Те никога нямаше да се замислят за някакво общо благо, за спасяване на хиляди, милиони животи. Не можеха и да си представят какво би могло да стане, ако това огромно, невъобразимо състояние се върне в ръцете на шотландската знахарка, на холандския лекар, в ръцете на някой лечител.

Тя извърна глава и се загледа в реката. За миг вълнението я заслепи. Искаше и? се лицето и? да не пламти така. Спасяване на животи… И не беше важно, че те не можеха да го разберат, а тя го разбираше. Важно беше да не откажат да предадат контрола в ръцете и?, без да се чувстват унижени и ограбени.

- На колко възлиза капиталът? - попита тя, без да откъсва очи от реката. Един стар, тъпонос влекач теглеше дълга баржа срещу течението.

Тишина.

- Опасявам се, че не разбирате какво представлява той… - каза Рандъл. - Той е просто мрежа от…

- Напротив, разбирам. Но искам да знам, и ще се съгласите, че това е мое право. Колко получавам?

Никакъв отговор.

- Добре, дайте ми приблизителна оценка.

- Не бихме могли, защото може да се окаже напълно нереалистична, с оглед на…

- Седем милиарда и половина - каза тя. - Това е моето предположение.

Продължителна тишина. Бяха в шок. Почти беше уцелила. Може би по-точно дори от цифрата, която изникваше в някои от тези потайни и враждебни мозъци.

Отговори и? Лорън. Изражението и? се промени съвсем леко, когато тя се отдръпна от масата и стисна молива си с две ръце.

- Имате право на тази информация - каза тя с деликатен, женствен глас, който много подхождаше на красивата и? прическа и перлените обеци. - Имате всички законови права да узнаете какво наследявате. И не говоря само от мое име, като казвам, че ще ви сътрудничим всячески и ще изпълним задълженията си. Но лично аз искам да уточня, че намирам отношението ви за доста интересно в морален аспект. С радост ще обсъдя с вас завещанието до най-малкия детайл. Опасявам се единствено, че ще се отегчите дълго преди всички карти да бъдат сложени на масата. Аз самата с радост бих поела инициативата да започна.

Дали осъзнаваше колко покровителствено звучат думите и?? Роуан се съмняваше. Но в края на краищата завещанието им бе принадлежало цели петдесет години. Те заслужаваха доверие. И все пак не можеше да им го даде безрезервно.

- Наистина не виждам друг начин - каза тя. - Моето отношение е не просто интересно в морален аспект, а е изключително важно да разбера за какво точно става дума.

Жената реши да не отговаря. Деликатните и? черти останаха спокойни, малките и? светли очи леко се разшириха, а слабите и? ръце потрепнаха, когато хванаха молива в двата края. Останалите на масата я гледаха, като че искаха да я защитят.

И в този миг Роуан осъзна, че всъщност именно Лорън е мозъкът на фирмата, а не Райън. Отчете безмълвно грешката си и се зачуди дали и жената не мисли същото - че и двете са грешали в преценката си…