Уилям Уортън - Татко

После бавно го отпускам върху леглото и нагласявам възглавницата. Сетне сядам и започвам да го наблюдавам. Той е ужасно нервен. Устата му се гърчи; ръцете му треперят и непрекъснато търкат ръба на чаршафа. Все едно очаква да му се случи нещо лошо.

Тичам бързо до банята, пълня чаша с вода и се връщам. Не се е помръднал. Отново повдигам главата му с едната си ръка и слагам таблетка валиум между зъбите му; още едно предимство на разстоянието между предните му зъби. Той сдъвква таблетката и я поглъща. Внимателно наливам вода между зъбите му и той я изпива. Надявам се, че няма да го отровя с валиум. По дяволите, какво ще кажа пред съда? Това дори не са неговите таблетки, те са на майка. Внимателно намествам главата му на възглавницата, гася лампата и сядам.

Заспивам полугол и мръсен. Събуждам се с глава облегната на леглото му. Баща ми спи. Радвам се да го видя отпуснат, със спокойно лице, заспал дълбоко. И това ми дава надежда. Нито веднъж не съм го виждал така да спи дори и в болницата. Измъквам се тихо от стаята. Измивам се в банята и просвам мокрото от пот горнище на екипа ми. Обличам си тениска и спортни гащета; вмъквам се в леглото. Минава един и половина след полунощ.

Не мога да кажа какво точно ме събужда, почти пет часът е. Решавам да проверя какво е положението. Минавам на пръсти през хола и се опитвам да отворя тихо вратата на спалнята му. Не се отваря! Натискам я, докато се отвори достатъчно, за да мога да провра главата си. Той е на пода в краката ми, свит на кълбо, съвсем гол, покрит с лайна! Целият е намазан с тях! Едва не припадам от вонята.

Точно тогава не бях сигурен, че ще мога да продължа. В мен се надигна силен импулс просто да затръшна вратата и да избягам. Да си плюя на петите, да се кача на самолета и да се прибера вкъщи. Иска ми се да се обадя едновременно на Джоан, на болницата, на който и да било и да моля за помощ.

Открехвам вратата. Татко бърбори, мърмори и трепери. Леденостуден е. Не спи. Когато се навеждам над него, той присвива очи, но явно не може да ме познае. Събличам си тениската и го повдигам на ръце. Както вече казах, имам дископатия: изумен съм сам на себе си от това, което върша. Татко не е пълен, но все пак тежи около седемдесет килограма.

Слагам го във ваната и пускам водата. Господи, гледката е ужасна! Целият е овъргалян. Изпражненията са размазани по косата му, между краката, по цялото тяло. Напълвам ваната и го почиствам доколкото мога. Вонята изпълва банята. Мама би припаднала от гледката. Източвам водата и отново напълвам ваната. Изплаквам го, сетне се опитвам да го избърша. Изплаквам го отново, после се опитвам да измия попадналото върху гърдите и ръцете ми, докато съм го носил.

Татко ме наблюдава безучастно. Отново източвам водата и го изсушавам, докато е във ваната. Тичам до спалнята за пижама. Вдигам го от вонята и го поставям на тоалетната чиния — за всеки случай. Искам да съм сигурен, че отново няма да направи някоя беля.

Сега татко е във фланелената пижама, онази, която Джоан му купи за рождения ден.

Препъвам се заедно с него обратно към спалнята. Леглото е чисто, слава Богу! Трябва първо да е паднал или да се е измъкнал от него. Слагам го да си легне. Издърпвам завивките върху него и го наблюдавам в продължение на около пет минути; той не помръдва.

Връщам се в банята, напълвам кофа с топла вода и изливам в нея перилен препарат. Вземам една хавлиена кърпа и бързо се връщам в спалнята. Татко още лежи неподвижно, но не съм сигурен дали спи. Вонята ме задушава. Обикновено се справям, когато се наложи да почиствам изпражнения и повръщано, но този път ми се струва, че няма да издържа. Изпражненията са навсякъде — по стените, по вратата и върху килима. Търкам, бърша и стържа. Мама винаги се е ужасявала от мръсотията, но това е върхът. Всъщност тя е алергична към изпражненията.

Според Фройд и всички други философски дефиниции аз съм анална личност. Стремя се към запазване на нещата, винаги съм се опитвал да ги задържа; човек, който свива гнездо, къщовник, съпруг, но смятам, че имам оправдание.

Когато съм бил на две години, се е случило нещо, за което мама често се хвали. Странното е, че докато бърша мръсотията в паметта ми изплува случилото се тогава. Честно казано, никога всъщност не съм си спомнял тази случка, но сега тя се връща обратно в мен; имам спомен, не спомена за разказа на майка, а истински, мой спомен за това, което наистина се е случило.

Този спомен ми помага да се идентифицирам с чувствата, мислите и реакцията на мама. Било е страхотен шок и навярно затова съм се опитал да го залича от паметта си.