Уилям Уортън - Илюзии

Тази година зелениката не е дала плод; тъмнозелените листа на храстите са силно нащърбени и заострени, но червените топчести плодове липсват.

Въздухът е влажен и студен, стеле се гъста мъгла, която от време на време се поразсейва и се превръща в ледени капчици. Небето е притъмняло, прехвърчат снежинки, които плавно се спускат към земята.

Вече съм събрал цял наръч зеленика и се отправям към старата ни мелница, изградена от каменни блокове и дърво, сгушена сред долината Морвандо. Пълноводните потоци сякаш всеки миг ще залеят бреговете; мътната вода стремително се спуска по наклона, заобикаляйки огромните, покрити с мъх камъни в речното корито.

Улиците на селцето са напълно безлюдни. Малобройните му обитатели са се сгушили пред камините, опитвайки се да забравят самотата и да прогонят студа, загнездил се в стените на старите каменни къщурки. Наближава пет следобед, ала всички щори вече са спуснати.

Днешният ден е най-краткият в годината — слънцето е достигнало надира си. Утре ще станем свидетели на прераждането му, живителните му лъчи ще помогнат на човечеството да оцелее и през следващите дванайсет месеца.

В подножието на хълма пътят извива, виждам светлината, примамливо проблясваща през прозорчето, прорязано в дебелия зид от дялани камъни на мелницата, построена преди триста години. Често през юлските вечери се наслаждавам на залеза през това прозорче, а в днешния мрачен и студен зимен следобед розовата светлина е символ на топлина и на домашен уют.

Влизам в мелницата през избата, чиято врата е откъм пътя. Подът е застлан с ръчно дялани гранитни плочи, които вечно са влажни.

Тук са разположени гигантските зъбчати колела, валовете и маховиците на бездействащия мелничен механизъм. Помещението ухае на брезова кора; тази сутрин нарязах дърва и ги подредих до камината на горния етаж — отчаян и навярно обречен на неуспех опит да затопля огромното помещение, където цялото семейство ще се събере да отпразнува Коледа.

Тази година двете ни дъщери ще пристигнат от Америка за празниците. Нашето най-малко дете Бен все още не е напускало домашното гнездо. По-големият ни син ще прекара Коледа с приятелката си, която е французойка. С неговия мотоциклет двамата ще изминат безчет километри по пустинните пътища на Аризона и на Ню Мексико.

И това е начин за отпразнуване на Коледа — нали самият Христос е роден в пустиня? Представям си как нашият Майкъл/Йосиф, препуска по прашните пътища, яхнал своя мощен мотоциклет „Ямаха“ вместо магаре, а на задната седалка пътува Женевиев/Мария, която още не е бременна или поне така се надявам. Ала не се съмнявам, че рано или късно ще се усамотят в стаята на някоя странноприемница.

Най-голямата ни дъщеря Маги, която е и първородното ни дете, от седем години не е идвала във Франция. Съобщи ни, че ще остави петгодишния си син (нашия единствен внук) при съпруга си в Аризона, когото всъщност искала да напусне.

Другата ни дъщеря Никол преди три години прекара Коледа с нас в мелницата. Непрекъснато хленчеше, че е измръзнала до мозъка на костите си, че няма топла вода и баня, за да си взима душ по всяко време, че й липсва рокмузиката и мъж в леглото. Този път ще си доведе приятел, но иначе нищо друго не се е променило, тъй че не ще й липсват поводи да се оплаква.

Нашето най-малко отроче Бен ще навърши петнайсет години преди Бъдни вечер. Единствено той споделя нашето атавистично, езическо отношение към Коледните празници. За нас самото присъствие в мелницата е извор на радост. Удоволствие е да живеем в долината, заобиколена от хълмисти, обрасли с дървета възвишения, върху чиито била се простират пасища за овцете, осмелили се да се изкатерят по стръмните склонове.

Бен не обича да се къпе и не си пада по рокмузиката. Предпочита животните пред хората, а в тази долина представителите на животинския свят стократно превишават броя на човеците.

Напуснах Париж три дни по-рано от предвиденото, след като приключи семестърът в Американския колеж, където преподавам. Ще се опитам (навярно усилията ми ще бъдат напразни) да създам удобствата, на които са свикнали обитателите на Западните американски щати. Съпругата ми Лор, която също е преподавателка и има свои проблеми, заяви, че предвид всички обстоятелства може би решението ми е най-благоразумно.